ШОТА РУСТАВЕЛИ – „ВИТЯЗЪТ В ТИГРОВА КОЖА”
превод: Татяна Любенова
Епическата поема на Шота Руставели “Витязът в тигрова кожа” е едно от най-високите постижения на грузинската литература, своего рода поетически символ на грузинския народ. За съжаление за живота на нейния създател ни е известно твърде малко. Знаем, че е принадлежал към кръга на грузинските аристократи - от двора. Очевидно е, че Руставели е бил широко образован човек в областта на философията, богословието, историята и литературата. Поемата, която посвещава на царица Тамара и нейния мъж - пълководец и крупен държавен деец Давид Сослан, е била създадена в края на ХІІ и началото на ХІІІ век. Не ни е известна рождената дата на Шота Руставели, но до нас е достигнал неговия портрет. Великият поет е изобразен върху колона на грузинския манастир “Свети Кръст” в Йерусалим. В надписите към портрета, се съобщава за заслугите на Руставели в работата по реставрацията на манастира. От портрета ни гледа сивобрад старец, облечен като велможа. Очевидно поетът е посетил Йерусалим в последните години от живота си. В манастира се съхраняват редица документи, в които се споменава името на Шота Руставели; в един от тях той е наречен държавен ковчежник. Това означава, че е бил сред петимата най-влиятелни в грузинската държава хора, представляващи държавен съвет при монарха.
Текстът на поемата, състоящ се от шестдесет и четири глави, встъпление и заключение, може с някои уговорки и условно да бъде разделен на три части. В първата част се описва животът в двора на арабския цар Ростеван. Веднага трябва да отбележим, че Арабия в поемата на Руставели не е нищо повече от литературна измислица. Животът, описан в нея, е животът на грузинската аристокрация, а не на арабите от Арабския полуостров. Тук се запознаваме с такива персонажи в поемата като цар Ростеван, неговата дъщеря, единствена наследница на престола, прекрасната Тинатин, влюбеният в нея млад спаспет (военачалник) Автандил. Това е експозицията на поемата. В края на първата част се случва и сюжетната завръзка: появява се и веднага изчезва загадъчният витяз в тигрова кожа. Автандил по заповед на своята възлюбена тръгва да търси тайнствения непознат.
Втората част започва с разказ за това, че Автандил, след тригодишни търсения, намира загадъчния витяз, който се оказва индийският принц Тариел, страдащ от раздялата със своята възлюбена - принцесата Нестан-Дареджан. Трогнат от разказа на Тариел, Автандил му предлага помощта си, те се побратимяват и Автандил тръгва да търси Нестан-Дареджан. С това започва третата част на произведението. Автандил попада на следа за изчезналата принцеса: става ясно, че тя е заточена в магьосническата крепост Каджети. Тариел и Автандил, с помощта на своя побратим - царят на Мулгазанзар Нурадин-Придон, овладяват непристъпната крепост, освобождават Нестан-Дареджан и се връщат в родната страна. Тариел се жени за Нестан-Дареджан, а Автандил - за Тинатин. Те мъдро и справедливо управляват своите народи и заедно се сражават против общите врагове:
Тримата царе навеки все тъй предани си бяха.
Сбъдваха им се мечтите, срещаха се и дружаха,
и за всеки непокорник мечът техен бе заплаха.
Разшириха си царствата и без труд забогатяха.
Като сняг навред по равно те посяха добрини
над старици, над бедняци и над сироти жени…
Даже нрава на крадците след това се промени.
Вълци и кози пасяха в мирните им равнини.
(превод: Стоян Бакърджиев)
С тези строфи, завършващи 64-та глава на “Витязът в тигровата кожа”, поетът е изобразил своята мечта за идеалното обществено устройство, за благоденствието на всички хора, независимо от техния произход и социално положение, за идеалния управник - доблестен воин, непобедим пълководец и в същото време - защитник на слабите и бедните.
Основната движеща сила, основният мотив за постъпките на героите на Шота Руставели са любовта и дружбата, приятелството. Главната мисъл в основата на поемата е за вечността на доброто и временният и преходен характер на злото. Сам Руставели откровено пише за това в шестдесета глава на произведението си: “Казват: “Злото е недълговечно , а доброто живее векове”. Централните идеи на поемата не са свързани пряко нито с епохата, в която живее поетът, нито със страната - Грузия; те имат общочовешки характер. Но именно поради това “Витязът в тигрова кожа” става бисер в грузинската литература: способността на народа да роди произведения не само с локална, но и с общочовешка проблематика е първият признак за зрелост на неговата култура.
Поемата на Шота Руставели е превеждана на руски език неведнъж. Първият превод на “Витязът в тигрова кожа” на руски език е на известния поет от Сребърния век - Константин Балмонт. Известни са също така преводите на Ш. Нуцубидзе, Г. Цагарели, Н. Заболоцки. За съжаление нито един от преводите в пълна степен не предава красотата на звучене на стиха и не показва всички детайли на поетическата техника на Руставели: ако съдържанието на произведението може да носи общочовешки характер, формата му винаги е национална, винаги е тясно свързана с езика, на който пише поетът.
Стихът на Руставели е много музикален, богат на алитерации и асонанси, за неговата поетическа реч са характерни метафоричността и афористичността. Много цитати от Руставели са станали народни пословици и не ли това най-доброто доказателство за непреходната актуалност и значимост на произведението.