Володимир Лучук

превод: Красимир Машев

Вървя слепешком.
Пътя не зная.
           Но вървя -
           искам Леся да видя,
           да чуя нейния глас,
           искам
                с пълни шепи
           да черпя от животворните песни.
На разклона…
Къде е Владая -
не зная.
- Покажи ми пътеката, слънце, дай знак,
ти ги знаеш
като на длан.
Заведи ме честен
           на Лесиния праг.
Не ме оставяй
           като в капан.
Във въздуха
един въпрос
размахва крилете си високо:
облак, като съмнение тежък,
слънцето скри.
Облаче, облаче, горещо те моля,
покажи ми със сянка тук долу
пътя до Леся.
Вървя напосоки.
Вятър облаците мете -
да стоиш
         все едно си страхливо дете.
И питам българката, идваща насреща:
- Знаете ли,
може би знаете,
къде тук Леся живее?
Тя посочи с ръка:
         - Ей там, във Владая.
Там ще попиташ.
Там ще ти кажат.
Там знаят.