ПОЕТИ ОТ ТАТАРСТАН
превод от руски: Георги Ангелов
ИЗ „СУХЕЙЛ И ХУЛДУРСУН”
***
Сухейл в окови през градината мина…
Хулдурсун го видя, мигновено политна:
от любовта бе привлечена тогава душата й -
около Слънцето тъй се върти и Земята.
Бе обикнала тя и в мечтите си този
мъж като славей видя, а себе си - роза.
—————————–
Бележка: 150 години преди Коперник, Сараи, без самият той да е голям астроном, пише за въртенето на Земята около Слънцето като за всеизвестен факт.
***
Искам разумен да бъда, чистосърдечен.
Душата живее със стремежа към вечното.
Над всичко за мен е доброто на моя народ,
ще дочакам ли той да живее по-сносен живот?
От тежки мисли преждевременно съм състарен.
Татарин, истински татарин живее във мен.
На народа си дадох обещания много,
ще ги изпълня ли - е известно само на Бога.
ЛУНАТА РАЗБРА…
Нощ. Пълзим сега. Разведка.
«Ни звук!» шептя във тишината.
Открит е хълмът ни отпред,
луната моля най-приятелски:
«Защо сияеш с пълна сила?
Зад облак да се беше скрила».
Разбра ли ни луната в миг,
небето ли смили се, чу ли,
но лунният безгрижен лик
във облаците се забули.
1945
***
Злобна дума достигна до мен…
Като огън преглътнах я аз.
Нека бъда изпепелен -
но светът да остане прекрасен.
Дума, която изгаря те цял,
вятър да носи сред хора, се случва…
Но защо този свят не е целият в кал,
никога няма нечист да научи.
