Фатих Карим (Фатих Ахметвалиевич Каримов), татарски поет, патриот, е роден на 9. 01. 1909 г. в с. Аитово, Бижбулякски район, Башкортостан, където получава начално образование. През 1922 г. постъпва в Белебеевския педагогически техникум, после учи в Казански техникум, сътрудничи на републикански вестници и списания, работи в редакцията за детско-юношеска литература на Татиздат. Първият му сборник със стихове «Начална песен» излиза през 1931 г. Публикува повече от десет поетични и прозаични книги. Член на Съюза на писателите на СССР. На 3.01. 1938 г. е арестуван за поемата «Аникин», през 1941 г. по време на повторен съд е оправдан напълно. Заминава на фронта като доброволец, раняван три пъти, награден с орден Червена звезда и орден I степен, както и с медали. По време на войната излизат още два негови поетични сборника - «Любов и ненавист» и «Мелодия и сила». Много популярни в онези години са поемите му «Син на Волга», «Гулсум», «Танцът на смъртта», «Жената на партизанина», повестите «Записки на разузнавача», «Пролетна нощ», пиесата «Шакир Шихаев», десетки други произведения. За 4 години - от 1941 г. до 1945 г., Фатих Карим написва пет поеми, две повести, пиеса и повече от 120 стихотворения. Загива геройски на 19.02. 1945 г. 36 г. при Кьонигсберг. Посмъртно е награден с орден Отечествена война I степен. Погребан във воинското гробище в селището Победа, Калининградска област.

Публикации:

Поезия:

ПОЕТИ ОТ ТАТАРСТАН/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012