Емилиян Станев
Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев), български писател, е роден на 28.02. 1907 г. в град Търново в семейство на дребен чиновник - просбописец. Завършва прогимназия в родния си град (1922), реална гимназия в Елена (1928), от 1930 г. учи 4 семестъра финанси в Свободния университет, но не завършва. Работи като надничар в общината на столицата, където известно време почиства стари архиви, после работи във финансовото министерство, опитва много занаяти. Управител на горско ловно стопанство в село Буковец, Ловешко (1944-1946) в Еленския балкан, после е редактор на сп. „Ловец” (1946-1947), завеждащ белетристичния отдел във в. „Литературен фронт” (1950-1955). Първите му разкази „Идеи” и „Срещу Великден” излизат през 1931 г. в библиотека „Книга на книгите”. Автор на книгите „Примамливи блясъци” (разкази, 1938), „Мечтател” (разкази, 1939), „Сами” (разкази, 1940) „Вълчи нощи” (разкази, 1943), „Делници и празници” (разкази, 1945), „Дива птица” (повести, 1946), „В тиха вечер” (1948), „Крадецът на праскови” (повест, 1948), „В тиха вечер” (повест, 1948), „Иван Кондарев” (роман, 1958-1964) „Легенда за Сибин, преславския княз” (роман, 1968), „Антихрист” (роман, 1970), „Търновската царица” (роман, 1974) „Тихик и Назарий” (роман, 1985) и на книгите за деца и юноши: „През гори и води” (1943), „Дива птица” (повести, 1943), „Лакомото мече” (1943), „Повест за една гора” (роман, 1946), „Тежък живот” (1948), „Чернишка” (повест, 1950), „Когато скрежът се топи” (повест, 1951), „Януарско гнездо” (1954), „Слънчевото зайче” (1954), „Горски чудеса” (1955), „Къщичка под снега” (1955), „Палавници” (1955), „Бодливият трън” (1956), „Козелът” (1958), „Страшната птица” (1958) и др. Умира на 15.03. 1979 г.
Публикации:
За Емилиян Станев:
ЕМИЛИЯН СТАНЕВ КАТО РЕЛИГИОЗЕН МИСЛИТЕЛ/ автор: Панко Анчев/ брой 44 октомври 2012
ПРИ ЕМИЛИЯН СТАНЕВ/ автор: Петър Хаджинаков/ брой 136 март 2021
