ОЧАРОВАНИЕ
превод: Петър Анастасов
ОЧАРОВАНИЕ
Скъпа моя, гледай и помни навеки -
колко много слънце! И ята от птици…
Пак вървим по тези мамещи пътеки,
пак искрят лукаво твоите зеници.
Дълго, мълчаливо - страдам, а в душата,
колко много думи, с теб несподелени.
И с очи зелени гледа ни върбата,
а в полето мигат макове червени.
Аз целувам нежно дланите, които
с ласка ми отвръщат, може би случайна.
Гледаш и не виждаш. В сумрака е скрито
чувството ни плахо като синя тайна.
Моята прегръдка може би е груба -
страх ме е, че мога пак да те изгубя.
ПО ПЪТЕКИТЕ СТЕПНИ
Много пъти възпявах просторите родни,
синевата небесна, стихията морска,
необятната степ, планините свободни
и поляните, скрити във пазвата горска.
Още помня как моето детство вървеше
по пътеките степни и как мълчаливо
мойта скръб вдън душата ми млада пълзеше
като сянка на облак над слънчева нива.
Тая родна земя и до днес ми е мила -
на степта и небето еднакво се радвам.
Но извира от тях днес отключена сила
и познатата песен по новому грабва.
Виждам с ясни очи и с душа подмладена -
хоризонтът безкрайни врати е разтворил.
И звъни стара песен, отново родена
в небесата на моите родни простори.
