Джеордже Менюк
Джеордже Менюк (George Meniuc), молдавски поет, белетрист, есеист, драматург, преводач, е роден на 20.05. 1018 г. в град Кишинев в работническо семейство. Завършва гимназия в Кишинев, после факултета за литература и философия на Букурещкия университет (1937 -1940). Публикува от 1934 г. Първата си поетична книга „Космически интериор” издава през 1939 г. По време на Великата Отечествена война работи в Радио Москва. Член на КПСС (1953). Главен редактор на сп. „Нистру” (1957-1959). Автор на сборници с лирика, сред които „Балади и сонети” (1955), „Избрани стихотворения” (1958), „Времето на Лера” (1969), „Цветя на доброто” (1979) и др.; повести и разкази: „Последният вагон” (1965), „Делфин” (1969; Държавна награда на МССР, 1972), повестта „Диск” (1968), на книги за деца, на книги с есеистика: „Образът в изкуството” (1940), „Лечебна трева” (1969), „Есето” (1967) и др. Превежда на молдавски „Слово за полка на Игор”, творби от Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Гогол, Толстой и др. Награден с орден и медали. Умира на 68 г. на 08.02. 1987 г. в Кишинев.
Публикации:
Поезия:
