Алексей Мусорин

превод: Литературен свят

Националният епос на повечето народи се създава в дълбока древност. Така е било при гърците, така е било при германците, така е било при много народи на изтока. Но се случва и друго. Националният епос на естонците - поемата за юнака Калевипоег - се оформя едва през втората половина на XIX век, и честта за неговото създаване принадлежи на големия културен деец на Естония, поета, фолклориста Фридрих Рейнхолд Кройцвалд (1803 - 1882).

Кройцвалд е роден в семейството на крепостен селянин, от дете познал тежестта на селския труд. През 1815 г. семейството получило свободата си. Това открило пред бъдещия поет пътя към образованието. От 1826 до 1833 г. той учи в медицинския факултет на Тартуския университет. Същевременно посещава отделни лекции във филологическия факултет. Особено влияние му оказал курсът на професор Моргенщерн, четящ лекции по антична литература и митология. След завършването на университета Кройцвалд работи като лекар във Виру - малко старинно градче в южна Естония.

Сюжетите, свързани с Калевипоег, били широко разпространени във фолклора на южна Естония, където бил роден Кройцвалд. В по-голямата си част това били приказки, местни предания, обясняващи произхода на един или друг природен обект, понякога - песни. Занимавайки се с изучаването на естонския фолклор, Кройцвалд предположил, че всички тези произведения, впрочем доста кратки, са «отломки» от някога съществувало голямо епично произведение и решил да се опита да го реконструира, да го възстанови.

По такъв начин, работата над «Калевипоег», първоначално била дейност на учен-фолклорист, а не на поет в строгия смисъл на това понятие, на реставратор, а не на художник. Залавяйки се за работа, Крейцвалд възнамерявал да напише «Калевипоег» просто като събере тематично свързаните легенди, редувайки ги с подходящи по съдържание песни, но скоро разбрал, че такава еклектична форма изобщо не го удовлетворява. Тогава той решил да напише «Калевипоег» под формата на естонска народна песен като използва традиционния за естонския фолклор алитерационен неримуван стих.

Първият вариант на поемата, така нареченият «Пра-Калевипоег» бил завършен през 1853 г. Тогава Крейцвалд се опитал за първи път да публикува произведението си, но му попречила царската цензура. А да публикува поемата в орязан, осакатен вид нямало никакъв смисъл. Поетът продължил да работи върху «Калевипоег», надявайки се да го издаде в бъдеще. Втората редакция на поемата била готова окло 1855 г.

През 1857 г. най-после успял да започне публикуването на произведението. Поемата излизала на отделни малки части в продължение на четири години и изцяло била напечатана едва през август 1861 г. За успеха на публикацията до голяма степен допринесла подкрепата на петербургските академици Шифнер и Видеман, както и присъждането на «Калевипоег» през 1860 г. на Демидовската награда на Петербургската академия на науките. През 1862 г. Кройцвалд преиздал «Калевипоег» като отделна книга във Финландия.

Създадената от Кройцвалд поема се състои от двадесет песни, встъпление и запев. В нея няма обща завръзка, единен конфликт, който се разрешава в края на произведението. Тук «просто» се разказва историята на живота на героя, а човешкият живот, както е известно, не е един цялостен сюжет с един конфликт, една завръзка и една развръзка, а съдържа множество сюжети и конфликти.

Изложението на събитията, описани в «Калевипоег», започва с разказ за сватосването и женитбата на Стария Калева - бащата на Калевипоег, с разказа за раждането и детството на приказния юнак. Калевипоег бил най-малък син в семейството, родил се след смъртта на баща си. От ранна детска възраст Калевипоег проявява удивителна, нечовешка сила: играе на ашици с огромни камъни, изтръгва от корен могъщи борове. След като пораства, той извършва много подвизи, получава княжеска власт над цялата естонска земя, основава столицата на страната - град Линданисе, днешния Талин.

Калевипоег пътешества много през живота си. От всичките му пътешествия обаче особено внимание заслужава плаването му на края на света - пътешествие, предприето не заради някакви материални придобивки, а за знания.
Сражавайки се с нечистата сила, защитавайки народа си от чужди завоеватели, Калевипоег извършил много добрини, но никакво добро не изкупува извършеното в младостта престъпление. Веднъж по време на свада на пир Калевипоег убил човек и много години по-късно възмездието го настига: той е тежко ранен от собствения си меч и загива.

Със смъртта на Калевипоег не завършва неговото служене в полза на народа, не завършва борбата му със силите на злото. Два дни Калевипоег пирувал в палатите на върховния бог на древните ести - Таара, след което бил поставен на нова служба - да пази входа на преизподнята, за да не се измъкне на свобода нечистата сила, носейки страдания на хората.

През 1866 г. К. Р. Якобсон, писател и обществено-политически деец на Естония от втората половина на XIX век писал: «Дори ако нямахме нищо друго, и тогава бихме могли с гордост да застанем пред другите народи с нашата песен за Калевипоег!» Твърдейки това, Якобсон не преувеличавал значението на поемата: тя наистина станала поетичен символ на естонския народ и естонската култура, била едно от първите произведения на естонската поезия, преведено на всички основни европейски езици.

(със съкращения)