Андрей Упит

превод от руски: Стефка Тотева

Андрей Пумпурс, автор на епическата поема „Лачплечис” е роден в Латвия през 1841 г. в семейство на безимотен селянин от Лиелюмправска енория. Завършил енорийското училище, но тъй като нямал средства за по-нататъшно образование, бил принуден да работи в стопанството на баща си, да ходи ангария в имението на барона, докато не получил място за помощник-земемер. При своите скиталчества с другите земемери той се среща с представители на латвийската прогресивна демократична интелигенция, много от които били деятели на така наричания период за „национално пробуждане”. Тези срещи формирали възгледите на младия поет.
В Латвия на Андрей Пумпурс не успява да си осигури някакво сносно препитание и заминава за Русия. В Москва, по съвет на своите приятели, той заедно с отряд от руски доброволци заминава за Сърбия, където участва в сръбската освободителна война. След приключване на войната Пумпурс за цял живот остава в редовете на руската армия.
През 1880 г. с чин капитан се завръща в родината и служи в интендантството. Поради задълженията на службата си, пътешества много из Русия, посещава също Китай, плава по Тихия и Индийски океан. Скиталческият, изпълнен с тежък труд живот, се отразява на здравето му и след тежко боледуване умира през 1902 г. Времето, когато е живял и творил Пумпурс, съвпада в историята на латвийската литература с периода за „националното пробуждане”.
Това са били 60-80-те години на миналото столетие (19 век - бел. ред.). През това време много от бившите латвийски крепостни селяни на висока цена придобиват „свое парче земя”. В Латвия започва нов етап на икономическо и културно развитие. Към този период можем да отнесем забележителните думи на другаря Сталин от неговия труд „Марксизмът и националният въпрос”: “Нахлулият капитализъм в спокойния живот на лишените от права националности ги обезпокоява и раздвижва. Развитието на пресата и театъра, дейността на рейсрата (в Австрия) и на Думата (в Русия) спомага за усилването на „националните чувства”. Новородената интелигенция е проникната от „националната идея” и действа в същата посока.” /Й.Сталин, Съчинения, т.2, стр.304/.
Дейците от този период за национално пробуждане в Латвия били именно тези хора, които събуждали в народа национални чувства. Обръщайки се към историческото минало, те търсели там потвърждение на неопровержимите права на латвийския народ за самостоятелно национално съществуване, което и получило отражение в литературата от този период. Това движение нанесло първият внушителен удар върху разпространения от немските лъжеисторици възглед, че културата в Латвия е дошла заедно с ханзейските търговци, с ордена на меченосците и с пълчищата немски рицари - псета. Целта на дейците от периода за националното пробуждане била да докажат, че латвийският народ е съществувал и живял свой щастлив живот много преди появата на немските „просветители”, че той не ги е канил и чакал и само след тежка неравна борба е бил принуден да отстъпи пред силата им и да попадне под немско иго, тегнещо след това над него седем столетия.
В историческата аргументация на дейците от периода за национално пробуждане преобладава романтизмът, има много необсновани твърдения, много явни измислици. Всичко това е така. Но все пак литературата от това време не трябва да се оценява само по фактическия материал, събран в нея. Трябва също така да се оценяват тези чувства и настроения, които са успели да пробудят в народа поетите от този период, които са призовавали за борба срещу всичко баронско и немско. В този смисъл на Андрей Пумпурс с неговата епична поема „Лачплесис” принадлежи едно от първите места.
В основата на произведението си Пумпурс е предание, което чул в Лиелюмправска енория, то е известно също така и в други краища на страната. Герой на преданието е богатир с мечешки уши, извършващ редица необичайни подвизи в борбата с всевъзможните тъмни сили, заробващи латвийската земя, но в крайна сметка загиващи в битка с подлия и хитър черен рицар. Тази легенда се повтаря в различни варианти, понякога варира и името на героя, но по същество той си остава този Лачплесис, син на мечка, силен и смел народен герой. Въплътил това великолепно поетично народно предание в своя „Лачплесис” Андрей Пумпурс го нарекъл в подзаглавието народен епос, създаден по народни разкази. С това подзаглавие Пумпурс иска да подчертае мисълта, че произведението навлиза дълбоко в народното творчество, че той само е съединил и подредил това, което народът е създал. И това, разбира се, е правилно. „Лачплесис” на Пумпурс е дълбоко народен, той е такъв заради своите източници, той е народен и затова, че с цялото си съществуване наподобява вековните мечти, копнежи и мисли на латвийския народ.
Поне досега поне „Лачплесис” беше известен по текст, осакатен от царската цензура и буржоазните издатели и можеше да се създаде впечатление, че в поемата няма нищо освен легендарната борба на латвийския атлет с всякакви нечисти сили с цел да заслужи ръката на знатна девица. Неотдавна намереният екземпляр на поемата, редактиран от самия Пумпурс ни дава възможност за друга оценка на произведението.
Пумпурс е най-пламенният и ярък мислител между дейците за народно пробуждане. Като офицер от руската армия той е прекарал голяма част от живота си извън Латвия в тогавашна Русия и добре е опознал руската култура. Без съмнение добре е познавал руския народен епос и предания, на първо място „Слово о полку Игореве”, което тогава е било преведено на латвийски език и би могло да е един от факторите за написването на епичната му поема. Пумпурс е един от първите представители на латвийската демократична интелигенция, които са прозрели връзката на своя народ със славянските народи и като че ли е предвидил бъдещата им съвместна решителна борба с вековния враг. Ясно говори за това и в своите писма.
В поемата „Лачплесис” Пумпурс с ярки, пълни с изгаряща ненавист думи заклеймява бандата от немски кучета и палачи на народа. Именно тези редове от поемата, насочени срещу немските колонизатори, а също местата, където проличава особено силно свободолюбивия дух на поета, са били заличени от царската цензура и скрити от буржоазните издатели. В сегашното издание са възстановени всички унищожени преди това строфи.
Заключителните редове на поемата звучат като пророчество - легендарният Лачплесис влиза в единоборство с Черния рицар, враг на латвийския народ. Двамата се строполяват в морската бездна на Даугава. Но народът не вярва, че неговият герой, въстанал срещу немците, е загинал. В поемата се казва, че и досега лодкарите в среднощен час виждат два борещи се призрака - този на Лачплесис, който продължава да се бие с черния рицар. Те се приближават до стръмнината и двамата се сгромолясват във вълните. Но ще дойде време, се казва в поемата, когато Лачплесис ще удави в бездната врага и “народът ще се събуди за нови свободни дни.” Това време вече е настъпило, защото братският руски народ помогна на латвийския Лачплесис да потопи черния рицар.
Латвийските буржоазни литературоведи характеризирали „Лачплесис” изключително като образец на романтичното. Те не искали да видят по-дълбокото съдържание на поемата. Това се оказа по силите на революционния народен поет Райнис, който по нов начин озвучи старата песен, до край разви подетата от Пумпурс тема в своята пиеса „Огън и нощ”, показвайки цялото идейно богатство, скрито в произведението на поета от периода на националното пробуждане. Напълно ясно е защо именно сега, в съветско време Лачплесис на Пумпурс излиза в ново издание с пълен текст на латвийски език и едновременно с това в превод на руски. В тази поема преди шестдесет години прозвучаха мечтите за освобождение на латвийския народ, стремежът му към свобода и разцвет на националната култура - към това, което сега стана действителност.