Андрей Пумпурс
Андрей Индрикович Пумпурс (Andrejs Pumpurs, 22.09.1841, село Кейнари, Курландска губерния - 6.07.1902, Рига) е латвийски поет. Идеолог на националното освобождение, започнало през 60-те г. на 19 век срещу феодализма, немската бюрокрация, в защита на безправното латвийско селячество. Роден в семейство на беден селянин, учи няколко класа в енорийско училище, на младини работи ангария в баронско имение, бил помощник на землемер (1867-1872). Публикува първото си стихотворение през 1869 г. През 1876 г. заминава за Москва, влиза в доброволчески полк и участва в Руско-турската война през 1877 г. - воюва в Сърбия. През 1878 г. завършва военно училище в Одеса и до края на живота си служи в руската армия. Бил познат със славянофилите Ив. Аксаковым и Н.Катков. Военен чиновник. Посещава много страни. През 1896 г. се заселва в Двинск (Даугавпилс), където умират неговите дъщеря и син, а самият поет (армейски интендант) заболява от неизлечима болест. Автор на прочутия народен епос „Лачплесис” (1888, работи над творбата си 15 г.) за легендарния герой от 13 в., борец с чуждите поробители, стихотворението „Иманта”, сатирични стихове, сборник със стихове и др. Погребан в Голямото гробище на Рига.
Публикации:
За Андрей Пумпурс:
ОЧАРОВАНИЕТО НА СТАРИННИТЕ ПРЕДАНИЯ/ автор: Михаил Бриедис/ брой 43 септември 2012
