Ян Тесла

превод: Григор Ленков

ЖАДНА ЛЮБОВ

На младите треви разкрих,
че ме боли сърцето,
с цветята нежни споделих
и с птичките в полето.
Разбраха ли ми те скръбта?
Те не познават любовта.

На ясните звезди тогаз
и на луната плаха
разказах мъката си аз…
И те не ме разбраха.
Те виждат всичко на света,
но не познават любовта.

Със сладки думи закопнях
сърцето й да сгрея
и най-горещо пожелах
студа й да разсея.
Но с каменно сърце е тя
и не познава любовта.

ВОЙНИШКИ ГРОБ

Дойде си от война войника,
дойде си и отиде
на гробището край селото
един нов гроб да види.

Там старата му майка спеше,
зовеше го в съня си…
О, слънце, събуди я, слънце,
да види пак сина си…

На друг се либето му врече,
забрави я отдавна,
че хром е той, не й подхожда
със славата безславна.

„Чуй, кръста ми вземи, гробарю,
аз дар ти го дарявам,
но по-дълбоко погреби ме,
аз тоя свят оставям.

О, нека гробът ми да бъде
там, сред полето ширно,
край дъбовете престарели
да си почивам мирно.

Там да дочакам свойта слава,
ветрецът да ме гали,
упойно птички да ми пеят,
полето да ме жали.”