Йосиф Куралов

превод: Литературен свят

Замисляли ли сте на какво учи «скъпите граждани» нашата телевизия? Имам предвид, преди всичко, трите програми по трите главни канала, които вървят приблизително по едно и също време. Водещи на тези програми: Андрей Малахов («Нека говорят», първи канал), Михаил Зеленски («В пряк ефир», ВГТРК), Леонид Закошански («Говорим и показваме», НТВ).
Всички тези предавания са в праймтайма. И във всички тях почти всички участници диво крещят един на друг. Депутатите викат на скитниците, които телевизионерите много обичат да канят в предаванията си, адвокатите - на «престъпниците» или хората, подозирани в престъпления, бившите жени - на бившите мъже, децата - на бащите, бащите - на децата, и всички - на всички.
Ще отбележа, че много хора в тези предавания не просто викат един на друг, а крещят с удоволствие. Като че ли е разбираемо (макар че все пак е не е!), когато плебеят крещи на аристократа, вечно лъганият работяга - на началника, дори и да не е неговият, но след като му е излязъл късметът - да наругае бос, макар и чужд, как да не се възползва, как да не покрещи?!
Абсолютно неразбираемо е обаче, когато т.н. «аристократи» (депутати, чиновници, артисти, адвокати и пр.) викат на нещастни хора, на незащитените социално и физически, бедните, безработните, многодетните самотни майки, децата от детски домове, бездомните.
На какво учат тези предавания моите сънародници?
Те учат не само да се крещи един на друг. Учат на нещо много по-страшно. Те ни внушават ето такива напълно ненужни мисли: «Около нас е добитък. Този добитък е по-лош от мен. Този добитък трябва да се презира. Този добитък трябва да се ненавижда».
Тези предавания ни учат да бъдем безмилостни един към друг. Те изхвърлят от националната психология един от главните й съставки - съчувствието помежду ни. А без такова съчувствие ние вече не сме руснаци, не сме татари, не сме евразийци. Ние сме никой. Ние сме подобия. Подобия на безмилостните един към друг европейци. И на още по-безжалостните американци.
И което е още по-страшно, ние се превръщаме в подобия на самите себе си. По-точно - на нашите родители - бащи и дядовци. Те са били истински. А ние сме фалшификати на велики наследници на великата руска цивилизация, която почти пропиляхме.
Останала ни е една надежда - в самите себе си. Но за да се осъществи надеждата, трябва отначало от фалшификати да се превърнем в себе си. А наврял глава в екрана на телевизора, няма да станеш себе си. И няма да видиш върховете на руската цивилизация.
Отдавна не гледам тези позорни ТВ-предавания.
Въобще не гледам телевизия.
Но знам, че тези предавания имат място на нашата ТВ.
На трите главни канала.
В праймтайма.
Телевизията е постоянно обновяван и усъвършенстван учебник по обезчовечаване, учебник по разчленяване на човечността, учебник по безчовечност, не само в споменатите предавания.
Не четете този учебник! А ако го четете, знайте на какво ви учи.

22.09.2012