В ЧАСЪТ СУРОВ НА ТЪЖНО РАЗМИШЛЕНИЕ…
превод: Николай Антонов
***
В часът суров на тъжно размишление
не безпокойте ни с въпрос горчив.
Смъртта на фронта, вечно неотменна,
научи ни в скръбта си да мълчим.
Тя иначе измери наште чувства
по оня стръмен, героичен път.
И нам изглежда глупаво кощунство
да ни разпитват или съжалят…
Нам всичко бе отпуснато свръх мяра:
любов и гняв, и бойно мъжество…
Но не загина твърдата ни вяра
в родината и нашто тържество.
Не питайте и не дълбайте рана
с въздишка или намек ням в гласа!
… Помнете; мълчалив и Данте стана,
щом влезе в ада - при това насън!
1942
—————————–
***
В суровый час раздумья нас не троньте
И ни о чём не спрашивайте нас.
Молчанью научила нас на фронте
Смерть, что в глаза глядела нам не раз.
Она иное измеренье чувствам
Нам подсказала на пути крутом.
Вот почему нам кажутся кощунством
Расспросы близких о пережитом.
Нам было всё отпущено сверх меры:
Любовь, и гнев, и мужество в бою.
Теряли мы друзей, родных, но веры
Не потеряли в Родину свою.
Не вспоминайте ж дней тоски, не раньте
Случайным словом, вздохом невпопад.
Вы помните, как молчалив стал Данте,
Лишь в сновиденье посетивший ад.
1942