Йосиф Куралов

превод: Стефка Тотева

В последно време в мрежата се появиха неизброимо количество текстове за СССР, в които откровената лъжа се смесва с полуистината. Авторите на лъжата се стараят да създадат картина на безпросветен живот в Съветския съюз. Така да се каже, заплатите били ниски, цените високи, рафтовете - празни, а народът живеел в отчаяние.
При това не всички автори на подобни съчинения са млади хора, не живeли в СССР или заварили само последните няколко години, и то в детството си. Има и хора на солидна възраст - 50,60, а и на 70 години. Именно те би трябвало всичко да знаят и помнят. Но нещо явно се случва с паметта на някои хора, ако те така изкривено си спомнят миналото. Или тук става въпрос не за памет, а за съвест?
Хайде да се опитаме да си спомним как беше наистина. Лично аз много добре помня времето от 1961, когато съм бил на седем години, до 1991. Тоест мога да свидетелствам за тридесетгодишен период от историята на СССР.
Родих се и израснах в дълбините на сибирските мини, в миньорски град, който наричаха черната перла на СССР. В детството си живях в тъй наречения частен сектор, в къща с градина и басейн. И къщата, и градината, и басейнът бяха плод на труда на моя дядо.
В двата най-близки до къщата продоволствени магазина, в шейсетте години, имаше всичко - и месо /говеждо, овнешко, свинско, пилета/, и различни видове риба /не само хек и минтай/, няколко вида и различно качество колбаси, и кренвирши къси и дълги, и консерви от всички видове/от плодови до месни и рибни/, млечни продукти и сладкарски изделия, булгур, макарони, олио, масло, чай, кафе, какао, сол, захар, хляб.
А в началото на шейсетте се продаваше черен и червен хайвер - наливно от малки дървени качета и в кутии /метални и стъклени/. Много добре помня вкуса на този съветски хайвер и 250-те грама тенекиени кутии с черен хайвер, в които след това дядо пазеше дребни гвоздейчета, гайки, болтчета, винтчета.
В дървените по-големи бъчви пристигаше солена риба - кета, сьомга, херинга и др. Помня как продавачката с голям пробит черпак гребваше рибата от бъчвата, оставяше саламурата да изтече и я слагаше на кантара. Цените от шейсетте години на хайвера и червената риба не помня. По точно казано - не ги знам. Купувах ги не аз, а възрастните. Но щом хайверът и рибата са се продавали в продоволствения магазин на миньорския град, то цените навярно са били достъпни. В края на шейсетте години хайверът и червената риба изчезнаха от магазина. Но това не означава, че никога не ги е имало. А щом хората са могли да си позволят черен хайвер, то какво да говорим за другите продукти?
От плодовете и зеленчуците нашето семейство купуваше само грозде и дини. Всичко останало го имаше в нашия двор.
Доставките на хляба и маслото в годините на хрушчовото управление бяха нередовни. За което хулителите на СССР трябва да кажат голямо благодаря на своя предтеча - плешивия безобразник, от който започна залезът на Съветския съюз.

През тези години аз нееднократно посещавах различни места в Средна Азия, където живееха многобройните роднини на моята баба. До там ме превозваха или изпращаха през лятото, като ми купуваха билет за определено купе, като близките ми се договаряха с началника на влака и със спътниците ми. Сега и дума не може да се каже да се изпрати само дете през половината страна с чужди хора. А тогава това беше възможно, защото страната беше друга и хората бяха други - не бяха чужди един за друг.
В детството си аз посетих Алма Ата, Фрунзе /сега Бишкек/, Ташкент и много средноазиатски вътрешности - районни центрове, села и аули. Ходил съм там и в по-зрелите си години. Но детските впечатления са най-ярки.
Никога няма да забравя как моето детско сибирско въображение беше потресено от картините, които видях в един от плодово-зеленчуковите совхози във Ферганската долина. Равномерни редици от ябълкови дървета, стигащи до хоризонта, редом - крушови и сливови. А до тях струяха водните напоителни канали.
В края на юли и началото на август плодовете започваха да падат от дърветата. В гигантските градини се появяваха хора в халати и тюбетейки и с огромни метли събираха на купчини ябълките, крушите, сливите. В моята сибирска душа не се побираше мисълта - как може ябълките - с метла? В нашия сибирски двор ние ги прибирахме само с ръце.
От несметния урожай на плодовите совхози и личните градини се създаваше приказно изобилие и достъпни цени на средноазиатските пазари. Ведро с ябълки от една до една и половина рубли. Килограм от който и да е плод - за стотинки. Това продължи до средата на осемдесетте години.
Ако говорим не само за плодовете, можем да кажем, че с доставките на храни през седемдесетте години стана по-напрегнато. Но е смешно да четем лъжите как московска жена твърди, че през тези години в продоволствените магазини на Москва нямало нищо, а ако се появяло, трябвало да се чака на огромни опашки. Много от нас прекрасно помнят, че през седемдесетте години в Москва имаше всичко. На достъпни цени. И опашките бяха приемливи.
Аз, както и половината от живущите в страната, пренасях от Москва колбаси, бонбони, понякога и дрехи. Това не означаваше, че в провинцията тези неща ги нямаше. Имаше ги. Но в Москва можеше по-лесно да се купят. И никой не пропускаше възможността да донесе нещо от столицата.
Проблемите с продоволствието започнаха в края на осемдесетте години. Но за тези проблеми либерал-лъжците трябва да кажат благодаря на своя идеен вожд Горбачов.
Заплатите в СССР бяха различни. Лично аз винаги съм работел на две-три места едновременно. И да припечеля около 200-300 рубли на месец, даже понякога и 400 не беше голям проблем за мен. Много повече получаваха миньорите. По-малко - квалифицираните работници в заводите.
Митът за 120-те рубли за месец за инженера си остава мит. Почти никой цял живот не е оставал със 120 рубли на месец. Ако е имало, то са били единици. А от друга страна, ако ти си залепил задника си за стола и много обичаш спокойната „работа” с почивка за по цигара, то това си е единствено твой проблем.
Днес животът е много по-суров, ако не се въртиш във всички посоки, нищо няма да получиш. Но кой знае защо очернителите на Съветския съюз приветстват днешното напрежение, а оплакват вчерашните унило дремещи лентяи с низки заплати…
Един от аргументите на либералите в полза на техните теории, които се оказаха смъртоносни за милиони жители на постсъветското пространство, е този: затова пък сега в магазините цари изобилие.
А кой има полза от това изобилие? Появиха се хранителни продукти, които се пускат не по държавен стандарт, а по тъй наречените „технически условия”. Списъкът им е огромен и почти всички са опасни за здравето.
Не сте ли чули за говежди топчета, направени от развалена риба? Имаше предаване по телевизията. В него показваха как приготвят от развалената риба кайма. След това тази кайма с помощта на ароматизатори и подобрители на вкуса превръщат в говежда. В СССР такова нещо по дефиниция не беше възможно.
Симптоматично с изготвянето на лъжите за СССР се занимават тези либерали от мрежата, които изготвят лъжите за Владимир Путин. И е ясно защо. С връщането на Путин на поста президент на Русия става възможно създаването на Евразийския съюз. А даже самата мисъл за Съюз в постсъветското пространство за либералите е непоносима. Защото им напомня за безсилието им да унищожат нашата страна и нашия народ.
Съветвам ви да не вярвате на лъжите за Съветския съюз. Вярвайте на своята памет. На своите приятели. Млади хора, вярвайте на своите родители. И ако ви е скъпо вашето здраве, не употребявайте продукти, изготвени според някакви „технически условия”. Купувайте продукти по държавен стандарт. Те са малко по-скъпи, но са по-надеждни.
Продуктите, изготвени според „технически условия” приличат на либералната идеология. И едното, и другото е отрова. А държавният стандарт - това е СССР. Винаги усещайте разликата между отровата и Съветския съюз. Не се тровете с гнилите плодове на либералната идеология!

16.07.2012