Алфонсас Малдонис

превод: Андрей Германов

След полунощ се връщам в къщи край потъмнелите стени,
край магазините - олтари на вечно бързащи жени.

Тук всяко утро, щом отворят, в опашката стоя без шум,
купувам своя хляб и вино, и царя на нощта - тютюн.

След полунощ се връщам в къщи, когато вън роса роси
и зачервено е окото на умореното такси,

когато лампите примигват със хладен блясък на живак,
когато по града не скита дори бездомен котарак,

вървя и като костенурка подавам своята глава
от бронята, която плюят и й се радват при това.

И влизам. И тъгувам в къщи, огрян от погледа зелен…
Нощта умря. И като нива неразорана - почва ден.