Павел Боцу

превод: Димитър Василев

***

Отдавна търсих този тих поток.
Струи безмълвието над селото.
Навярно само вътре в дървесата
възможен е такъв покой дълбок.

Приятели, загрижени за мен,
от дълг приятелски се откажете.
И тази кратка нощ ме оставете
да бъда в себе си вглъбен.

Да слушам как струи дълбочина
от нощната земя и небосклона.
И пъпките, разцъфнали на клона,
как подчертават тази тишина.

Съветник само теб ще призова…
Повярвай ми сега, че те обичам.
Но днес не знам защо ми заприлича
на тишина. На лошо е това.