Захар Прилепин

превод: Татяна Любенова

Социализмът беше построен.
Да го населим с хора.
Борис Слуцки

Ние се заселихме в твоя социализъм.

Ние си разделихме страната, създадена от теб.

Ние спечелихме милиони от заводите, построени от твоите роби и твоите учени. Ние банкрутирахме издигнатите от теб предприятия и изнесохме получените пари зад граница, където си построихме дворци. Хиляди истински дворци. Ти никога не си имал такава вила, сипаничав урод.

Ние продадохме твоите ледоходи и атомоходи и си купихме яхти. И това между другото съвсем не е метафора, а факт от нашата биография.

Затова твоето име ни смъди и сърби, иска ни се никога да не те е имало.

Ти запази живота на нашия род. Ако не беше ти, нашите деди и прадеди щяха да бъдат задушени в газовите камери, акуратно разположени от Брест до Владивосток и нашият въпрос щеше да бъде окончателно решен. Ти се опря на седем слоя руснаци, за да спасиш животът на нашето семе.

Когато казваме за себе си, че също сме воювали, си даваме сметка, че сме воювали само в Русия, с Русия, на гърба на руските хора. Във Франция, в Полша, в Унгария, в Чехословакия, в Румъния и още по-далече не успяхме да воюваме така добре, нас там ни прибираха и горяха. Получи се само в Русия, където намерихме спасение под твоето гадно крило.

Не искаме да ти бъдем благодарни за своя живот и живота на рода ни, мустакато куче.

Но тайно си знаем: ако те нямаше теб - нямаше да ни има и нас.

Това е обичаен закон на човешкото битие: никой не иска да бъде дълго благодарен някому. Това уморява! Всеки човек се дразни и се измъчва, ако е длъжен някому. Ние искаме да сме длъжни за всичко единствено на себе си - на своя талант, мъжество, интелект, сила.

Още повече, ние не обичаме този, на когото дължим големи суми, които не сме в състояние да върнем. Или не искаме да върнем.

Затова искаме да уредим работата така, сякаш ние не сме вземали от теб на заем, а сме си ги заработили сами или някой ни е донесъл като подарък сто килограма големи купюри, или пък те са се търкаляли никому ненужни - да! чудесно! търкаляли са се никому ненужни! И ние просто сме ги прибрали - така че остави ни намира, остави ни, не стой пред очите ни, изчезни, гадино!

За да се отървем от теб, ние измисляме все нови и нови истории в жанра на алтернативната история, в жанра на простотията и мошеничеството, в жанра на тъпите лъжи и измишльотини, в жанра на възхитителната и подла демагогия.

Ние твърдим - и това е рядък случай, когато говорим почти истината, - че ти не жалеше и периодично изтребваше руския народ. Ние традиционно увеличаваме броя на жертвите десетки и даже стотици пъти, но това са детайли. Главното е, че премълчаваме това, че на нас самите този народ изобщо не ни е скъп, нито пък неговата интелигенция. За сегашното седеммилионно, непрестанно стопяване на населението и народната аристокрация, ние непрекъснато и в самозабрава виним - какъв очарователен парадокс! - теб! Тоест, не ние сме убили руското село, руската наука и сме смъкнали руската интелигенция до нивото на голтаци и уличници - това, не се смей, си все ти. Ти! Умрелият преди 60 години! А ние нямаме нищо общо. Когато ние дойдохме тук - всичко вече беше разрушено и загинало. Своите милиарди сме си заработили сами, със своя труд, на голо поле! Кълнем се в нашите майки.

В краен случай, в отмирането на руски етнос ние виждаме обективен процес. Нали при тебе са убивали хора, а при нас те сами си умират. Ти дори не си успявал толкова много да убиеш, в сравнение с това колко бързо те умират днес по собствена воля.
Обективност, не е ли така!

И още, ние уверено твърдим, че Победата се случи въпреки теб.

Наистина, малко е странно, но оттогава в Русия кой знае защо нищо не се случва въпреки. Например, тя никак не става разумна и силна държава, нито въпреки, нито даже благодарение на нас и нашата съзидателна дейност. Отново парадокс, дявол да го вземе!

Ние твърдим, че ти сам си искал да разпалиш война, но така и не сме намерили нито един документ, доказващ това.

Ние твърдим, че ти си убил всички червени офицери и даже въздигаме на убитите от теб военни спецове пиедестали, а тези, които ти не си убил, ненавиждаме и мачкаме. Ти уби Тухачевски и Блюхер, но остави Ворошилов и Будьони. Защото последните двама са бездарници и негодници. Ако се беше случило обратно и живи бяха останали Тухачевски и Блюхер, то бездарници и негодници щяха да се окажат те.

Както и да е било, ние твърдо знаем, че ти обезглави армията и науката. Това, че по твое време, въпреки тебе имахме армия и наука, а при нас няма нито едното, нито другото, не отменя нашата убеденост.

Ние твърдим, че в навечерието на ужасната война ти не си поискал да се договориш със “западните демокрации”, нищо че при това едни от “западните демокрации”, както ние тайно знаем, сами прекрасно се договориха с Хитлер, а други западни, а също и отделни източни демокрации, изповядваха фашизъм и изграждаха фашистки държави. Не стига това, но и същевременно финансовите кръгове на огрените от неземна светлина Съединени американски щати влагаха в Хитлер и неговото мерзко бъдеще огромни средства.

Ние простихме всичко и на всички, не простихме само на теб.

Тебе те ненавиждаха и “западните демокрации” и “западните автокрации”, и тези същите финансови кръгове те ненавиждат и досега, защото помнят с кого са си имали някога работа.

Те си имаха работа с нещо противоположно на нас по всички показатели. Ти си друга точка на броене. Ти си друг полюс. Ти си носител на програма, която никога няма да се побере в нашето местническо съзнание.

Ти стоеше начело на страна, победила в най-страшната война в цялата човешка история.

Ненавистта към теб е съизмерима само с твоите дела.

Ненавиждат този, който прави нещо. Към този, който нищо не прави, няма никакви претенции. Какво са правили ръководителите на Франция, или Норвегия, или, да кажем, Полша, когато започна тази война, да си припомним ли?

Те не дадоха заповед: “Ни крачка назад!” Те не въвеждаха заградителни отряди, за да “спасят своята власт” (именно така ние, алтруистите и безсребърниците, обичаме да говорим за теб). Те не хвърляха полкове и дивизии под куршумите и снарядите, нито заливаха с кръв полетата в името на всяка малка височина. Те не заставяха подрастващите да работят във военните заводи, те не въвеждаха зверски санкции за закъснение за работа. Не! Милиони техни граждани спокойно и отговорно се трудеха за Хитлерова Германия. Какви претенции да има към тях? Претенциите на целия свят са към теб.

При теб бяха поставени основите за покоряване на космоса - ако беше поживял още, космическият полет щеше да се случи по твое време - и това щеше да бъде съвсем непоносимо. Представяш ли си? - цар, мустакат цезар, прекрояващ целия свят и пуснал човека, като пиле, зад пределите на планетата - като от димящата си лула!

О, ако ти бе поживял още поне половин век - никой нямаше да разменя великата космическа одисея за ай-поди и компютърни игри.

Да, освен това, по твое време беше създадена атомната бомба - което спаси света от ядрена война, а руските градове от американските ядрени удари, вместо Питер да стане гореща и фосфоресцираща Хирошима, а Киев - облачно и мирно Нагасаки. И това би било тържество на демокрацията, толкова скъпа за нас.

Ти направи от Русия това, което тя никога не е била - най-силната държава на земното кълбо. Нито една империя за цялата човешка история никога не е била толкова силна, колкото Русия по твое време.

На кого всичко това може да хареса?

Ние много се стараем и никак не съумяваме да пропилеем и прахосаме на вятъра твоето наследство, твоето име, да заменим светлата памет за твоите велики дела с черната памет за твоите, да, реални, и, да, чудовищни престъпления.

Ние всички сме ти задължени. Проклет да си.

Руската либерална общественост

Записал Захар Прилепин

Свободная Пресса, 30 юли 2012 г.