Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Да се отъждествяват нацизмът и комунизмът е изглежда непреходна мода и уви, вече не само на Запад, но и в Русия.
Антикомунистите от всички цветове вече осемдесет години смятат и пресмятат броя на “жертвите на сталинските репресии”. Но каква странна закономерност: антикомунистите охотно назовават цифри, колкото повече - толкова по-добре, но не бързат да публикуват материали от следствия, съдебни заседания, поне някакви факти, най-сетне!
Копието от секретното приложение към съветско-германския договор за ненападение го изнамериха - в архива на президента на РФ. А материали от следствията и съдебните заседания по делата на репресираните изобщо не могат да открият.
Ако господата демократи-антикомунисти мислят, че само цифрите са достатъчни, те дълбоко се заблуждават. Без гореспоменатите материали всички обвинения срещу Сталин и Съветската власт остават празни и не означават нищо. Впрочем, и досега, освен доклада на Н. С. Хрушчов, никакви други документи, потвърждаващи неоправдаността на репресиите, по тази тема така и не са открити. Дори и те да съществуват, те не са публикувани и никой не ги е виждал, което е равнозначно на тяхното отсъствие.
Аз неслучайно подчертах тук: “документи, потвърждаващи неоправдаността на репресиите”. Не се съмнявам, че има материали от следствията и съдебните заседания - много, ако не и повечето процеси са били открити. И ако тези материали изобщо не се цитират от антикомунистите, да не говорим за фундаментални изследвания, значи за това има много основателна причина.
Цифрите пък, сами по себе си, без статистически изследвания, не означават нищо и могат да зашеметят само онзи, за който вестникът е истина от последна инстанция.
Поне точни данни за броя на съдебните грешки и фабрикуваните дела да бяха дали. Нима във фонда “Мемориал” и всички останали фондове, започвайки от яковлевия и завършвайки с горбачовия дори за това не са се намерили средства?
Или все пак причината за липсата на тези изследвания е съвсем друга?
Антисъветчиците усърдно търсят жертви на сталинските репресии. Но малцина, дори сред комунистите, си спомнят за онези милиони хора, които е спасила Съветската власт начело със Сталин, а и след Сталин също.
Защо никъде не се споменава за стотиците хиляди евреи, на които Съветският Съюз предостави убежище на своя територия след окупацията на Полша от нацистите? А това не бе направено по онова време от нито една страна освен СССР. (Част от спасените от Съюза полски евреи по-късно се оказаха в Сибир, но защо - това е отделен въпрос. Ако е необходимо, ще разкажа по-подробно за причините. Във всеки случай в Израел аз срещах немалко евреи от Полша, намерили убежище в Съветския Съюз по време на войната). А колко затворници бяха освободени от съветските войници от нацистките концлагери? Защо никой не си спомня днес как съветските зенитни комплекси спасиха в началото на седемдесетте Виетнам от пълно унищожение?
И още нещо. Докато беше жив СССР, никой в света не се осмеляваше да убива югославяни, иракчани и либийци със стотици хиляди.