РАЗГОВОР С ВЛАДИМИР ЦИБИН

Аршак Тер-Маркарян

превод: Литературен свят

Забележителният руски поет Владимир Цибин обожаваше старите книги. Разправяха, че има най-добрата домашна библиотека в столицата! В свободните дни Владимир Дмитриевич извършваше ритуал: с него обикаляхме книжарниците на нов Арбат, на Тверска, без да забравяме и писателската книжарница.

Продавачите посрещаха Цибин като космонавт, разрешаваха му да слиза в мазетата, където лежаха скъпите антикварни фолианти. Трябваше да се види с какво благоговение моят другар прелистваше страниците и нежно ги галеше, като дете по главата…

После на Тверски булевард направо пред входа на Литинститута отваряше огромната си жълта чанта и отново се любуваше на придобитото издание.

И веднъж неочаквано попита: «Аршак, когато те критикуват в пресата, майка ти ходи ли в обкома да се застъпва?»

- Не - тя е неграмотна. Може само да изписва главните букви на името си, когато пощальонът й носи пенсията.

Той замислено каза: «А майката на Евгений Евтушенко всеки ден търка праговете на ЦК на партията, с викове «Моя син го преследват! Не спи нощем. Страхувам се нещо да не му се случи!»

Володя беше като ясновидец.

На три хиляди версти е гробът на майка ми.

Само най-близките приятели понякога си спомнят името на големия руски поет!

27 януари 2010