РАЗГОВОР С ВЛАДИМИР ЦИБИН
превод: Литературен свят
Забележителният руски поет Владимир Цибин обожаваше старите книги. Разправяха, че има най-добрата домашна библиотека в столицата! В свободните дни Владимир Дмитриевич извършваше ритуал: с него обикаляхме книжарниците на нов Арбат, на Тверска, без да забравяме и писателската книжарница.
Продавачите посрещаха Цибин като космонавт, разрешаваха му да слиза в мазетата, където лежаха скъпите антикварни фолианти. Трябваше да се види с какво благоговение моят другар прелистваше страниците и нежно ги галеше, като дете по главата…
После на Тверски булевард направо пред входа на Литинститута отваряше огромната си жълта чанта и отново се любуваше на придобитото издание.
И веднъж неочаквано попита: «Аршак, когато те критикуват в пресата, майка ти ходи ли в обкома да се застъпва?»
- Не - тя е неграмотна. Може само да изписва главните букви на името си, когато пощальонът й носи пенсията.
Той замислено каза: «А майката на Евгений Евтушенко всеки ден търка праговете на ЦК на партията, с викове «Моя син го преследват! Не спи нощем. Страхувам се нещо да не му се случи!»
Володя беше като ясновидец.
На три хиляди версти е гробът на майка ми.
Само най-близките приятели понякога си спомнят името на големия руски поет!
27 януари 2010