Ян Райнис

превод: Ангел Тодоров

БЛУДЕН СИН

Сред ветрове, сред дъжд и сред тъма
във дрипи той пристъпва бос, печален.
Вий мислите: за прошка у дома
ще се завърне? Туй ли сте мечтали?

Все същият си е - горд и непреклонен.
Я погледнете; сякаш не в парцали,
а в мантия е като пурпур огнен.

За разкаяние и мисъл в него няма -
той идва да изгони вас от храма.

СЕЛЯК

По земята пристъпва селякът,
бавно крачи във делник през нивата,
бавно и също във празник разхожда се.
И защо ли му трябва да бърза,
всичко бавно той върши, грижливо.
Здраво сраснал е той със земята
и в небето - синьото - не се рее,
него майчицата-земя го кърми.
Непохватен е той като исполина.
Разсърди го - стръвница разкъсва.

НАЛЯВО

Топло сърце във гръдта,
меч, закрилящ ни в беда,
где и от коя страна
вий стоите при злина?

Меч, сърце, кажете право!…
- Гдето вие сте - отляво!…

***

Слънцето изорало
нивите с медно рало,
гряло и трептяло по браздата,
заорало злото вдън земята.
Буря семена засяла,
с дъжд пороен ги поляла.
Да ожънем вече сме поели
на борбата плодовете зрели.

***

Прозореца отворен ще оставя,
в дома ми нощем да влетят звезди,
росата да ме освежава
и дъхав цвят в съня ми да цъфти.

За първи път не будя се в кошмари,
прогонва мислите ми зли сънят
и във душата призраците стари.

Като бреза трептяща в белота
пречист ще се събудя сутринта.