Стеван Раичкович

превод: Григор Ленков

Мислиш: за мен са скрити
тайните, спящи
в камъка хладен, в тревите
тъмни, шумящи?

Че не знам: защо плиска
реката вечер
и защо все по-близка
ми става вече?

Може би ние оставаме
и след смъртта живи
и на облаците съобщаваме
това щастливи?

Спомня ли си простора
нещо, немеещ?
Няма ли смях на хора
в снега белеещ?

Ние не мрем - отиваме
в небето чак.
Ние за миг се скриваме,
за да се върнем пак.