ПЛЕНЕН ОТ СТИХА
превод: Мария Шандуркова
ПЛЕНЕН ОТ СТИХА
Възславя Бог покрова тих.
Светът възможен е и лесен,
и ти седиш край своя стих,
мой фин приятелю, унесен.
Със себе си говориш сам,
гласа ти слушам, без да искам:
как част от своята съдба
разхождаш във полето чисто.
И знаеш! Нищичко за теб
съдбата ти не обещава.
Бог има, ако пък ли не -
теб тази мисъл те смущава.
Разбити мебели, ти сам,
между стените си скиталец.
Не може грешната душа
със себе си да си остане.
Разпръсна вятърът веднъж
мъглата между теб и Бога
и звънна, засия надлъж
земя, вода, в лъчи простора.
Възславя Бог покрова тих.
Свободен поглед ти отправи,
духът напусна твоя стих,
но свойта сянка там остави.
—————————–
* * *
Утаи се живота, улегнах.
Даже в стаята аз не вървя.
На стъклото студено облегнат,
си охлаждам шумящата кръв.
А пък вчера в дома си се смеех
с мой приятел, с другарка, дошли.
И от радост да плача не смеех,
не ми даде съдбата сълзи.
Бяхме двама с дома си смълчани.
Размразеният божи светлик
открояваше вдигнати длани
и от устни топящи следи.
Ще се вглеждам на изток и запад,
ще потърся аз поглед любим.
Само пръстите още ще драскат,
само устни ще викат сами.
—————————–
АТОМНА ПРИКАЗКА
Тази приказка, много красива,
слушам аз, вече нова била,
как Иванушка лъка извива
и изпраща в полето стрела.
Тръгнал той по посока стрелата
във следа от сребриста съдба
и попаднал на жабата в блато
зад моретата три от дома.
- Ти ще трябваш за важното дело! -
сложил жабата в кърпата той.
Срязал нейното царствено тяло,
заредил с електрически ток.
В дълги мъки умирала бавно,
тропали в жилите векове,
на глупака било му забавно
и разпъвал в усмивка лице.
1968
ПЛЕНЕНИЕ СТИХОМ
Во славу Бога ночь тиха.
Я вижу: мир стоит возможный,
И ты сидишь в углу стиха,
Мой чуткий друг неосторожный.
Ты говоришь с самим собой,
Я слышу голос поневоле:
Частенько с собственной судьбой
Ты расходился в чистом поле.
Как знать! Быть может, ничего
Тебе судьба не обещала.
Бог есть и как бы нет его -
Вот что за мысль тебя смущала.
Остатки мебели круша,
Ты между стен устал скитаться.
Не может грешная душа
Наедине с собой остаться.
Однажды ветер разорвал
Туман меж Богом и тобою,
И зазвенел, и засиял
Свет над землёю и водою.
Во славу Божью ночь тиха.
Ты на свободу взор направил,
Ты вышел духом из стиха,
Но тень свою ты в нём оставил.
—————————–
* * *
Всё сошлось в этой жизни и стихло.
Я по комнате кончил ходить.
Упираясь в морозные стёкла,
Стал крикливую кровь холодить.
Я вчера в этом доме смеялся,
Кликнул друга, подругу привёз.
И на радостях плакать пытался,
Но судьбы не хватило для слёз.
Так стоял в этом смолкнувшем доме.
И на божий протаяли свет
Отпечатки воздетых ладоней
И от губ западающий след.
Я рванусь на восток и на запад,
Буду взглядом подругу искать.
Но останутся пальцы царапать,
И останутся губы кричать.
—————————–
АТОМНАЯ СКАЗКА
Эту сказку счастливую слышал
Я уже на теперешний лад,
Как Иванушка во поле вышел
И стрелу запустил наугад.
Он пошёл в направленьи полёта
По сребристому следу судьбы
И попал он к лягушке в болото
За три моря от отчей избы.
- Пригодится на правое дело! -
Положил он лягушку в платок.
Вскрыл ей белое царское тело
И пустил электрический ток.
В долгих муках она умирала,
В каждой жилке стучали века,
И улыбка познанья играла
На счастливом лице дурака.
1968
