РОЗИ
превод: Андрей Германов
РОЗИ
Просто в плен е взет градът,
взет е безнадеждно.
В розови листца цъфтят
женски устни нежни.
Красотата тук цъфти
и до смърт не гасне -
във мускалчета цъфти
розовото масло.
То не е за турски фес,
ни за царя, стария,
то за хората е днес
и за теб, България.
Сумрак тих от вежди вей
нежно и невинно…
Ти цъфти и розовей,
розова родино!
Нас дели ни дълъг път,
но сме родни братя.
Розови листца цъфтят
върху знамената.
И по всеки склон тревист
рози розовеят…
В синята небесна вис
златна роза грее…
ВРЪХ СТОЛЕТОВ
Тук паметник стои могъщо
над каменния океан.
небе бездънно.
Мир.
Но смръщен,
суров е старият Балкан.
Дванайсет ветри тука веят,
върхът е остър като меч.
…А турци стигат до траншеят.
А до Русия е далеч.
И точно туй боли, обижда,
не раните и не кръвта -
че тя оттука се не вижда
и туй, че тях не вижда тя.
Но подвигът висок изгрява -
когато пушките мълчат,
телата мъртви полетяват
и мъртви с живите вървят!
Как тоя трепет да надвия?
Вей вятърът със бяс свиреп.
Но днес, о, майчице Русия,
достига погледът до теб!
Другарю българин,
ръката
си дай
и нека помълчим -
да чуем как ечат сърцата
през дни, през векове и дим.
Понякога се карат братя,
но кой могъл би на света
да скъса светлото обятие
на гробовете
и кръвта?
