Жео Норж

превод: Марко Марков

НЕБЕ

Това дете, израсло в глъбините на рудника, никога не е виждало небе. Нито смяната на годишните времена, нито слънчевия лъч. Красотата на въглищата, красотата на миньорските лампи и красотата на лицата - това то знае. Но небе не е виждало никога, няма дори представа за него. Дърветата, птиците - за всичко това няма защо и да говорим. А ти, да, ти виждал ли си небе?

ЗАБРАНЕНИ МИСЛИ

- Надясно са позволените мисли, наляво - забранените. - Но какво да правя, щом имам две очи, бабо? - Извади тогава лявото си око, дете мое. - А ако дясното погледне наляво? - Извади тогава и дясното, дете мое. - Значи, изобщо да не мисля, бабо? - Така е най-добре, дете мое, най-добре.