РАЗМИСЛИ ПРИ ОПЕЛОТО НА Л. Б.

Генадий Иванов

превод: Георги Ангелов

РАЗМИСЛИ ПРИ ОПЕЛОТО НА Л.Б.

“Сега се разрушава тържеството на суетата…” -
чете свещеник над покойния.
“Смъртта дъщеря на тъмнината няма да нарека…” -
спомням си Баратински.
Покойният Кожинов искаше да състави
цял сборник от стихове за смъртта.
Казваше, че книгата няма да е мрачна.
Но издателите не искали да издават
такава книга.
На днешните издатели
съвсем не им се иска да мислят за смъртта.
Животът им е толкова красив…
И пълен със суетност.

—————————–

* * *
Отново посетих…
Отново посетих дома за стари хора.
Много жени,
само един мъж.
Нашите мъже по-рано умират,
а жените живеят, страдат после…

О, колко е тъжно в дома за старци,
такива хора са всъщност самотни.
Защо Господ не ги вземе оттук?
Защо те още страдат дълго?

Може би Той ги укрепва във вярата,
за да разберат, че само Бог
може да им помогне…
Помогни им, Боже!


РАЗМЫШЛЕНИЯ НА ОТПЕВАНИИ Л.Б.

“Ныне разрушается торжество суеты…” -
читает священник над покойным.
“Смерть дщерью тьмы не назову я…” -
вспоминается мне Баратынский.
Покойный Кожинов хотел составить
целый сборник стихов о смерти.
Он говорил, что книга не будет мрачной.
Но издатели не хотели издавать
такую книгу.
Нынешним издателям
так не хочется думать о смерти.
У них такая красивая жизнь…
Полная суеты.

—————————–

* * *
Вновь я посетил…
Вновь я посетил дом престарелых.
В нём много женщин,
лишь один мужчина.
Мужчины наши раньше умирают,
А женщины живут, страдают дальше…

О, как печально в доме престарелых,
Таких людей по сути одиноких.
Зачем Господь их не берёт отсюда?
Зачем они ещё страдают долго?

Быть может, Он их укрепляет в вере,
Чтоб поняли, что только Бог один
Помочь им может…
Помоги им, Боже!