Станислав Куняев

превод: Георги Константинов

***

Да видиш родната земя
в априлско утро, в мараня,
с простор от разногласен грак,
с последната прохлада речна,
с великденски свещи по мрак,
с куп новини - къде и как -
от разказ на случаен срещнат.

В съня си да дочуеш ти
как пеят утринни петли
и удивен да забележиш,
че има твоят град любим
дъх на пране и сладък дим,
на хляб и люлякова свежест.

Да видиш своя роден кът,
когато в есента летят
листа - червена светлина
в пътеката неизбродима.
Поле от мраморна слана
покриват в мъдра тишина.
И ти разбираш - идва зима.