Станислав Куняев

превод: Александър Костов

***

Настана мрак, но ято врани изведнъж
понесоха се с грач във кръг като вихрушка:
навярно гарван млад като нахален мъж
на верен брат отне невярната му дружка.

Излязох аз навън - над черните липи
като елмаз Венера пролетно блестеше,
долиташе ту стон, ту плач, но без сълзи
и бездиханна цялата земя звънеше.

Навред всевластно пак зовеше пролетта
и гарвани събираха си слама за гнездата
и само някои от тях като съдба
не слама търсеха, а небесата.

Аз зная, рожбици не ще отгледат те,
без принос ще са пак в уюта на всемира,
животът им във сън красив ще протече,
заслушани единствено във свойта лира.

Не съм съдия да кажа кой ще гори.
Присъда всеки днес на себе си изрича…
Едно гнездо уютно ще си построи,
а друг ще преживей нечакан, необичан.