Иван Драч

превод: Иван Давидков

БАЛАДА ЗА СЛЪНЧОГЛЕДА

Някога слънчогледът имаше ръце и крака,
имаше тяло - грапаво и зелено.
Той се надпреварваше с вятъра,
качваше се на крушата и пълнеше пазвата си с гнилуши,
къпеше се край мелницата, лежеше на пясъка,
стреляше с прашка по врабчетата,
подскачаше на един крак,
за да изтече водата от ухото му -
и изведнъж съзря слънцето,
красивото, мургаво слънце,
със златни, трептящи къдрици,
с червена, развяна риза,
то караше велосипед
и заобикаляше облаците в небето…

И застина слънчогледът - за години, за векове, -
взрян възхитен в небето:
- Чичко, дай ми да се повозя!
Ако ли не, вземи ме поне на рамката…
Чичко, нима ще ме оставиш?

Поезийо, слънце мое оранжево!
Винаги някое момче
те открива внезапно
и се превръща завинаги в слънчоглед…

***

Туй е песен за пълни трамваи,
заскриптели сред здрача прозрачен,
в който влага на сняг разтопен
пълни резкия мартенски въздух,
и за момък със смугло лице,
по което светлеят лунички,
и за нежен букет теменужки
в изпотената негова длан.

Туй е песен за мрай и умора,
дето с водните струи се стича
в заблестелия цинков леген -
от гърба и от мократа шия -
и за пухкава розова кърпа
със едва доловим и тревожен
дъх на женско очакващо тяло,
и за поглед, пред който ще сложи
срамежливите свои цветенца.

Туй е песен за сплетени длани
и за думи, изречени в унес,
закръжили над влюбени устни
и потънали в шум на къдрици.
Туй е песен за сини цветя,
разцъфтели в очите щастливи
през най-дивния месец в живоата,
и за вик, който тихо кълни
под сърцето на младата майка -
като лъч от цъфтежа отминал…

ПРЕЗ ЛИПОВИЯ ЕСКОРТ

И тия сънища отде се сипят
като пчелите там, под Берестечко,
със златните си пръсти уловени
за всеки цвят - като за парашут…

Държат се за дима на Берестечко,
за липовия, тих ескорт на пътя,
за корена на синя сабя-песен,
за говора на златните липи.

Летят със вятъра съцветия-пчели,
забравили крилете си прозрачни,
и носи се със тях през сънно Берестечко
едно видение - жребецът мой.

Димят в нощта липи - като вулкани,
но аз долавям дъх на смут след мене
и сам не зная; жив ли или мъртъв
на изток ме отнася моят кон.