Хуан Гонсало Росе

превод от руски: Георги Ангелов

ЛОШИ СТИХОВЕ

Не ги късай.
Не ги изхвърляй
в кладенеца на времето.

Може те да се върнат,
когато си отиде
съвършенството.

Когато самотата
напусне леглото
и излезе на чист въздух,
и бащиният дом, познат наизуст,
до всяка дъсчица,
ти се стори изведнъж
като настръхнал таралеж.

Може тогава
в тези некрасиви редове
да откриеш
непознат миг,
по странен начин
променена дума -
тоест нещо,
което е по-скъпо и правдиво
от съвършенството.

Кой знае!

Не изхвърляй тези стихове.
Ти ще се промениш сам,
ще промениш лицето на света.
А стихотворението, както и преди,
няма да ти разкрие до край
всичките си тайни.

Това значи, че не си открил
засега! -

факела, който може
да освети
всичките му ъгли.

ПЪРВА ПЕСEН

Нито една песен не съм измислил.
Но може би онзи, който е обичал, ще каже:
«Тази негова песничка ми е позната отдавна,
а съвсем съм я забравил,
колко е хубава…»
И ще му се стори
първата песен,
която е сънувал.

ГАСТРОНОМИЯ

За да се изяде човек в Перу,
трябва отначало да се отстранят от него костите,
да се извадят наранените вътрешности,
отпадъците от плач и пушек,
да се опече на бавен огън,
да се нареже на дребни парченца
и да се поднесе на масата със затворени очи,
като се размишлява при това
как доблестното правителство ни защитава.

После
да се заяви, че поетите преувеличават всичко.

И като приятен завършек,
да се изпие чашка.