РУЧЕЙ
превод: Красимира Василева
Във моите мисли ти живееш красив,
в трева се нишат бреговете ти,
а наяве си толкова жалък и сив,
плитчините ти вече са сметище.
Но когато те видя, в сърцето ми пак
тревога дълбока се вдига,
че по твойто течение мойта мечта
чак до извора обратно достига.
А там си река - и прекрасна, и силна.
Заслепен наблюдавам водата,
където перачката слаба и мила
се е запретната до колената.
И виждам пак струите весело, бурно
от планинския склон да политат,
и чувам - през камъни, пясък и урви
към морето път дълбая водите.
Бреговете - павирани - бяха нявга с трева,
тя живее във детския спомен,
и до днес пазя скъпи за мене слова,
дето някога мама отрони:
“От извора тръгва тази бедна вода
и обратно не ще се завърне.”
И в красивото мамино лице аз следа
от стаена печал мигом зърнах.
Към ръката й нежна се притиснах със страх,
потресен от мисъл дълбока.
Ах, тогава детето за пръв път разбра,
че животът ни е като потока.
