Захариас Папандониу

превод: Николай Антонов

ПАПАГАЛЪТ

Научи се да казва „Добър вечер”.
- И гръцки вече овладях.
Какво стоя? Не ме е страх! -
надуто папагалът рече.

Облече си зеления жакет,
на птичия конгрес отиде важен
високото си мнение да каже.
Окашля се и както му е ред,
отпърво достолепно се поперчи
и каза бавно: „Добър вечер!”

Речта му всеки очарова в миг.
„Какъв блестящ мъдрец е папагала!”
„В главата му науката е цяла,
щом знае и човешкия език!”

„От Индия пристигнал, представи си!”
„Чел много и с наука е богат,
беседвал е с дълбокомъдър свят
и с разни философи граматици!”

„Не се бави, измъчихме се вече,
приказвай още, папагале драг!”

А папагалът се окашля пак
и - няма що - повтори: „Добър вечер!”

СЕЛСКО

Надникна бавно месецът в обора
и кравата с телето там видя,
и волът, който капнал от умора,
преживяше до кривата греда.

Промъкна се под старата асма,
в смокиновите листи се заплете
и преброи в кошарата овцете;
видя магарето и се засмя.

Сред лозето с маслината смълчана,
при стадото за малко се отби;
понеже много искаше да пий -
без кофа се цамбурна във герана.

Възлиза пак, с брезите си играй,
в небето чисто златни капки пръска.
И слисана го зяпа сънна гъска.
А кучето по него лай ли, лай…