Цтибор Щитницки

превод: Димитър Дублев

ОСТАНИ ОЩЕ МАЛКО

Остани още малко,
лампата не запалвай.
По-добре е на тъмно -
светиш ти в моята мисъл.

Раснеш под моите длани
друга - много по-хубава,
ти не си вече жена;
ти си блаженство, отрова.

В тебе обиквам аз всички
срещнати в днешния ден:
гордата или надменната,
хладната или нехайната.

Остани още малко.
Като най-силния ток
моите нерви разтърсваш,
включваш във своята мрежа
лампите в моето тяло.

Славя това съвършенство,
тайната на производството
и закона на силния ток.

Остани още малко
в благословения мрак,
който е цяло безсмъртие.

Златен лъч в него се спуска
над горчивини и безсилие
и ни отнася към утрото
и нас,
и нас.

ПЕСЕН ЗА МЛАДОТО ВИНО И ЗА ПЪРВИЯ ЖЪЛТ ЛИСТ

Лист във чашата ми падна
и във виното притихна.
         Стихна.
         Пихме.

Идеше нощта прохладна
и листата зазвъниха
         тънко,
         звънко.

Жалба жална, тъга лиха
и облъхна с хлад челата ни
         жарки.
         Жалко!

Слънцето плати с монети
и ще има вино в къщи -
         върло
         гърло!

И илюзиите летни
цяла нощ ще ме обгръщат -
         кратки,
         сладки.

А щом паднаха звездите
в чашите ни плитки
         ниско,
         исках

теб, че само от зорите
на деня избликват
         чисти
         мисли.

СКИЦА ЗА ПОРТРЕТ НА ЕДНА ЖЕНА

Гледа в огледалото дните как текат
над очи и устни и над кожа снежна,
как се чупи вечер светлината нежна,
чупи се на лятото лъчът

във венеца кръгъл на коси прекрасни
и във слепоочията, дето кръв тупти,
гледа в огледалото не като преди,
а с едно предчувствие ужасно.

Гледа в огледалото - дните й текат,
но не може никой, никой да прокуди
времето на звън и пеперуди
и на чашите звънът,

както втори път през дълго топло лято
люлякът разпуква своя цвят
и акацията си пръсва аромата
втори път по своя скат
и звъни едно
        ха-ла-ли безкрайно
в нея,
        в нейната душа потайна.