превод: Марко Марков

ЖАН ДИПРЕО

МАЛКАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Тя бе малка кибритена клечка,
малка и стройна кибритена клечка
в скромна червена рокля.
Но веднъж докосна случайно
една грапава, грозна стена -
и запламтя красиво.
И на първия срещнат щедро
своя огън отдаде тя -
тази малка кибритена клечка
в скромна червена рокля.
/Роклята вече е черна./
Сега лежи в купчина пепел
сред обгорели клечки
захвърлени, жалки, угаснали.

О, ако принцът бе забелязал
малката стройна клечка!
Но имаше принцът запалка…

ИВОН ВАНДИК

ЕЛА!

Ела! Ако не дойдеш,
ако не дойдеш, ще съм като пияница,
който в кръчмите проси,
като пес ослепял, който по улиците залита
и се блъска в стените на къщите.
Над мене самотен фенер цяла вечер се люшка,
сенките и светлините му
в страстен танц се преплитат
под безшумния ход на лудите градски часовници,
под накъсаното ми дишане.
Колко студен е за мене този самотен фенер…
Ела!
Аз треперя и хладна пот по челото избива,
която ми казва, че още съм жив.
И отново
започвам за теб да си спомням
на брега, от който виках стих подир стих -
този мой вик проклет - ела!
към теб, която те има и която те няма върху
водата гладка.

АРТУР ПРАЙЕ

БРАДВАТА

Брадвата е глупаво същество.
Затова е страшна
в злобата си.

Започне ли работа,
тя се изпълва с ярост.
Излита,
но подир секунда
пада
и се впива в тялото на ствола.
Забита в мъртвото дърво,
почива.
В тези минути дори е красива.
Прозрачна капка пот
се стича
по гладката й буза.
Почива тя -
уморена мълния,
заровила лице
в топлината на майчините скути.

СИМОНА КЮНЕН ДЕ ЛА КЕЙЕРИ

СЛУШАЙКИ ДАВИД ОЙСТРАХ

В дълбините на горите,
където слънчевата светлина е срамежлива,
клоните на твоя лък
посвещават химни на деня,
докосвайки струните на лъчите.

—————————–

ТАНКА

Прониквам в тъмнината…
и птица с мен говори.
Но как да разбера
каква е песента й, тъжна или весела,
когато птица аз не съм.