Юрий Кузнецов

превод: Марко Марков

ВЪЗМЕЗДИЕ

Със старец дрипав срещна ме случаен ден.
Очите му сълзят. - Защо? - запитах го тогаз.
- В очите ме заплю убитият от мен,
изплаквам оттогава тази слюнка аз.

***

Обесиха го враговете
на клон в гора вековна, тиха
и с кърпата на ветровете
за него спомена изтриха.

Не знаеше за него никой,
но лист във въздуха кръжеше
и казваше с печал велика:
- Доведен брат ми беше, беше…