НА ПЛАНИНАТА БЕЛАСИЦА
превод: Дафинка Станева
НА ПЛАНИНАТА БЕЛАСИЦА
Тишина на върха без дървета,
поднебесен уют и простор.
В долината пасат си овцете.
Плуват облаци - земен декор.
Толкоз скромна обител човешка
как ли жилище да наречеш.
Зноен мирис на вълна. И мрежи
хвърля слънце със златен перчем.
Покрай извора птици се сбират,
вран жребец гледа с топли очи.
Ти след земната врява поспираш:
в мир душата да помълчи.
Диша всичко в покой изначален,
ти дивиш се с възторг на дете.
И с душа, в красота занемяла,
сещаш Бога, застанал до теб.
—————————–
ИЗГНАНИЕТО НА КИРИЛИЦАТА
Пак гонят кирилицата славянска,
изтлява огъня на словото в народа.
Мутират нациите - бедствие природно.
Заглъхва гордото сърце балканско.
Къде ли да потърсим лужичаните?
Дойчланд ги глътна като малък ручей.
Пожертваха речта си и научиха:
джуджета са - а бяха великани те.
Речта славянска от санскрит прохожда,
с Божата воля букви се създадоха.
И ако на мутантите не се предава,
ще черпи мощ славянинът от корена.
—————————–
ПРЕСЛАВ ОТВЪД ДУНАВА
Ето къде си, столнина - реликва,
мечта и блян на киевския княз.
На твърдината на Преслав Велики
усещам пулса на столетията аз.
Лежиш като че на дланта на Бога
и птиците прославят твоя свод.
Жътварче пее. И коне на слога
пасат. И зрее тучен плод.
Към тебе и гората клони свежда,
шепти с тревите на нeвнятна реч.
А мислите олекват тук безбрежни
и с облаците литват надалеч.
О, Светославе, с кой попътен вятър
доведе тук и киевската рат?
За да постигнеш в края благодатен
лелеян в сън славянски свят богат?
Кубрат мечтал бе също за единство,
сред степи украински заболя.
А ти, започнал битка исполинска,
победата си с вино я поля.
Славянската звезда не бе изгряла.
Вместо единство - братска кръв се ля.
Бе твоят жребий труден и печален -
от чаша на предател ти изтля.
Стоя пред цитаделата и гледам
света - от миналото поразен.
И мисля си:”Кога в това наследство
славянското единство ще прозрем?!”
—————————–
НА ХЪЛМА НА ИЗКУШЕНИЯТА
Ръждиви тъжни пясъци в Йудейската пустиня.
И бедуински станове убоги тук са кът.
До Мъртвото море, додето поглед стига,
край пътя изтощени хълмове мълчат.
Притиснати към пясъка, тук сиволики палми,
от жажда премалели, се молят пак за дъжд.
На този Хълм на изкушенията, мъдър и печален,
самият Божи син останал сам веднъж.
Край Йерихон той търсел пътя ни спасителен,
подложен на съблазни от злия сатана.
И въпреки съблазните към поста и молитвата
врата отвори светла - простор за всички нас.
На хълма все тълпи се и мравуняк човешки -
дали изсвирва демон, дали повява хлад.
В трептенията плахи с мъждукащите свещи
вратата към спасението търси стар и млад.
НА ГОРЕ БЕЛАСИЦЕ
Тишина на безлесой вершине,
Поднебесный простор и уют.
Только овцы пасутся в долине.
Облака по распадкам плывут.
Очень скромный приют человечий
И к жилью-то причислить нельзя.
Пахнет зноем и шерстью овечьей
Золоченая солнцем земля.
К роднику собираются птицы.
Глаз косит жеребец вороной.
И на время легко отстраниться
Здесь от вечной мороки земной.
Дышит даль первозданным покоем,
Удивляет своей красотой.
И в душе ощущенье такое,
Будто к Богу попал на постой.
—————————–
ИЗГНАНИЕ «КИРИЛЛИЦЫ»
«Кириллицу» гонят из жизни славян.
И тает энергия слова в народе.
Мутация наций, как хворь, происходит.
Дряхлеет славянское сердце Балкан.
Уже не сыскать «днём с огнём» лужичан,
Дойчланд растворил их, как малую речку.
Всего лишь - родною пожертвовал речью -
И вот уже - карлик, былой великан.
Славянская речь из «санскрита» растёт.
И азбука умыслом Божьим даётся.
Покуда мутантам народ не сдаётся,
Он силу корней родословных берёт.
—————————–
ПЕРЕЯСЛАВЕЦ ЗАДУНАЙСКИЙ
Так вот ты где, столица Святослава,
Славянская срединная земля?!
Стою у стен Великого Преслава
И пульс столетий ощущаю я.
Лежишь ты как у Бога на ладони.
И птицы славят этот дивный край.
Поют цикады и пасутся кони.
На ветка зреет тучный урожай.
К тебе сконилось старое нагорье
И что-то шепчет языками трав.
И мысли здесь не мечутся, не спорят, -
Плывут по небу, тучки оседлав.
О, Святослав, как далеко от дома
Увел с собой ты киевскую рать,
Чтоб на земле, что исстари знакома,
Славянскую империю создать!
И вождь Кубрат того хотел когда-то
Но занемог в украинской степи.
Ты выполнил желание Кубрата
И чашу победителя испил.
Но не взошла еще звезда славянства,
Чтоб всем собратьям заедино быть.
Тебе пришлось и чашу окаянства
Из черных рук предателя испить.
Стою и стен великой цитадели
Смотрю на мир в разрушенный проем.
И горько мне от мысли:”Неужели
Мы твой порыв к единство не поймем?!”
—————————–
НА ГОРЕ ИСКУШЕНИЙ
В Иудейской пустыне ржавеют пески.
Бедуинские станы редки и убоги.
И до Мертвого моря, до желтой реки
Истощенные сопки лежат вдоль дороги.
Серолицые пальмы проникли к песком -
Бьют поклоны дождям, изнывая от жажды.
Но Христос путь к спасению здесь отыскал,
На горе Искушений оставшись однажды.
Соблазнял его близостью Иерихон,
И сулил Сатана все соблазны земные.
Но постом и молитвой открыл людям он
Дверь к иные просторы, селенья иные.
…Муравейник людской на пустынной горе.
То ли ветри вокруг, то ли демоны свищут?
И в мерцанье свечей тени на алтаре
Дверь Христову к спасенью душ своих ищут.
