ЗАВЕЩАНИЕ
превод: Ангел Тодоров
Над клуба на магнатите се вее
флаг черен за богатия събрат.
Народът нека сълзи днес да лее,
предаде богу дух велик магнат.
След себе си наследник не оставя:
богатствата му - де ще идат те?
На своята родина ли ги дава,
та с тях пред нея да се отчете?
Ще вземат неговото завещание -
родено във спокоен час: това
ще да е плод на ум и на старание…
Какво ли казват мъдрите слова?
Преглежда го нотариусът вещо,
срещу прозореца го гледа: - Как?
Защо е толкоз кратко?… Чудно нещо! -
напразно в него той се взира пак.
„Във ален флаг ловджийски да почивам
там, где лисици гонех в моя лес!” -
тъй буквите, изписани красиво
блестят пред мен - текел-фарес.
И - край. Това е волята последна
на тоя, който е живял в палат.
А в дрипи е родината ни бедна
и нашите деца измъчва глад.
Това се казва благородник славен!
Умира той - „след него и потоп!”
Такава сетня воля е оставил -
де да лежи в самотен, хубав гроб.
Във клуба всички ахват: „Знаменито!”
Във Буда кралят тъне в тъмен грях…
А нелегално патриоти скитат.
Европа нова се тресе от смях!
