ЛЕНИНГРАД
превод: Марко Марков
ЛЕНИНГРАД
Бихте казали, че ледовете и мъглите са вечни,
че кулите, стърчащи сред ветровете, са целия град
/и мостовете над Нева, и Ермитажът/.
Тук щурмуват Зимния всеки ден
и всеки ден побеждават
тези хора с румени лица.
Няма дата, която да ги побере,
както
няма картичка, която да побере града.
МАДРИГАЛ
Соледад има черни коси. И черни очи - като топчета.
И е много по-малка от малка масичка.
В прозореца на дома й небето е синьо денем
и черно нощем. Но Соледад не отива до прозореца
на своя дом.
За да види света, тя взема една червена възглавница,
една бяла възглавница, една синя възглавница.
Слага ги една върху друга, като вятърна мелница или камбанария.
Качва се на кулата, стига до прозореца
и тогава може да види света на небето и на улицата.
В света на небето живеят
чайки, хеликоптери, лешояди и телевизионни антени.
В света на улицата -
минувачи, кучета, автомобили и слънце, паднало в локвите.
Соледад поздравява всички. На хората казва: здравей, здравей,
на кучетата: бау, бау, на хеликоптерите: пиу, пиу.
От своята кула поздравява света
на небето и на улицата. Докато отегчена започне да играе
с топче пръст.
Едно топче, черно като ноктите на Соледад. Като света на небето,
когато падне нощта.
