Юлиуш Словацки

превод: Дора Габе

Ще трепне не веднаж сърце ти, майко мила,
когато видиш тез, които се завръщат,
ще кълнеш, че тежък бе над мене кръстът,
че търпях тъй много, много преко сили.

Додал ти бих живот, да дойдех, майко свята!
Кажи, щом питат твоя син дали се връща,
че като псе е легнал върху знамената,
че твоя взор не иде, само взор отвръща.

Към тебе взор извръща и очи не снема,
на тебе свойта скръб да изрази със взора;
и предпочита той смъртта си пред ярема
и скръб и безнадежност черна пред простора.

Прости ми, моя скъпа, моя птичко драга,
че тъй се е зачернил, тъй се е забравил;
прости… че да не бе той да напусне Бога,
теб никога не би напуснал и забравил.