Иван Сергеевич Аксаков [26.09(8.10). 1823, село Надьожино, Белебеевска околия, Оренбургска губерния - 27.01.(8.02).1886, Москва; погребан в Троице-Сергиевата лавра] е руски поет, публицист, издател, редактор, общественик, славянофил. Родът Аксакови (някога Оксакови) е един от най- древните аристократични родове на Русия. Негов родоначалник се счита варягът Симон, племенник на норвежкия крал Хакон Слепия, дошъл в Киев в 1027. Симон е реално историческо лице, построява в Киево-Печорската лавра Успенската църква, където е и погребан. Този род дава редица военни и духовници на страната. Трети син на писателя Сергей Аксаков. Брат на Константин Аксаков. Прекарва ранното си детство в Надьожино, от есента на 1826 г. живее в Москва. Получава сериозно домашно образование. Учи право (1838-1842) в Петербургското Императорско училище за право. Заема редица постове в Московския сенат; в комисия, занимавща се с ревизия в Астраханска губерния, заместник-председател на Калужката угловна палата; после отново в Москва в Углавния департамент. Печата стихове от 1845 г. Негови стихове се появяват в редица издания. Събраните му стихове излизат посмъртно. Поезията му има гражданско и обществено звучене. оосбено известна става поемата му „Бродяга” (1851). През 1847 г. става обер-секретар на Московского сената и член на съда. от септември 1848 г. - в министерството на вътрешните работи. Заминава за Бесарабия със секретна мисия - изучава разколническите секти (до 1849 г.) През 1851 г. напуска окончателно държавната служба. През 1852 г. издава 1-я том на своя „Московски сборник”, вторият (1852) не вижда бял свят - забранен е от цензурата, а на автора е забранено да печата до 1858 г. Пише изобличителното си произведение “Присъствен ден в Углавната палата. Съдебни сцени” (1853; публ. в 1858 г. в Лондон, в “Полярна звезда”; в Русия - в 1892 г.). Работи в Комисията по разследване на интендантските злоупотреби в Крим по време на войната (1856). В началото на 1857 г. заминава зад граница, посещава Мюнхен, Париж, Рим, Неапол, Берн, Цюрих, Лондон, където се среща с Херцен и става негов таен кореспондент - публикува за 5 г. в херценовите издания поредица от статии и бележки под псевдонима Касиянов. Връща се в Русия през 1857 г., участва активно в изданието на списание “Русская беседа”, чийто фактически редактор е от 1858 г. По поръчение на Руското географско общество изучава търговията в Малорусия и написва “Изследоване за търговията на украинските панаири” (1858) - едно от първите социологически изследвания в Русия. Инициатор за създаването на Славянски благотворителни комитети. Пътува по славянските страни през 1860 г.-1861 г. След връщането си в родината, се занимава активно с обществена дейност, ставайки един от водещите публицисти в Русия през 60-80 г. на XIX в. Издава вестниците “День” (1861-1865) и “Москва” (ежедневник, 1867-1868). През юни 1867 г. събира в Москва представители на всички славянски народи на първия по рода си Международен славянски събор. В 1872-1874 г. е председател на Обществото на любителите на руската словесност при Московския университет, води заседания, пише “Биография на Фьодор Иванович Тютчев”, първото издание на която (1874, второ - 1886) е конфискувано от цензурата и унишожено. През 1870-80-те е председател на съвета на Московското общество за взаимен кредит. Либералните му възгледи от 40-те г. се сменят с консерватизъм през 70-те г. Ръководи Московското славянско благотворително общество, непосредствено участва в подпомагането на Сърбия и Черна гора, организира заем за сърбското правителство, събира пожертвования за сръбската армия (били събрани около 800 000 рубли), помага за изпращането на доброволци зад граница. От началото на руско-турската война от 1877-1878 г. оказва пълна политическа и материална подкрепа на българските дружини, събирането на средства, купуването и изпращането на оръжие. На 22 юли 1878 г. произнася реч на събрание на Московското славянско общество с реч, получила световен резонанс, в която рязко критикува решенията на Берлинския конгрес и позицията на руската делегация, която не могла нищо да противопостави на “открития заговор срещу руския народ”, срещу “свободата на българите”, “независимостта на сърбите”. Царската реакция последвала незабавно: Аксаков е изселен в село Варварино, Владимирска губерния в имението на жена си А. Ф. Тютчева, а Славянските благотворителни общества се разпускат. След 2-годишно заточение, Акасаков се връща в Москва, получава разрешение за издаването на в. “Русь” (1880 -1886), занимава се с активно с публицистика и литературна критика, критикува либерализма на част от интелигенцията, космополитно и прозападно настроените столични бюрократи. Помага на много български студенти по време на образованието им в Русия. Подема инициативата за празнуване на 24 май. Отстоява руските национални основи, традиции и идеали. Съчиненията му са издадени от жена му в 7 тома. Освен това излизат 2 тома с неговата кореспонденция и събрани стихотворения.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

За Иван Аксаков:

СПОМЕНЪТ ЗА ИВ. С. АКСАКОВ В БЪЛГАРИЯ/ автор: Никола Бобчев/ брой 100 ноември 2017

ВЕРЕН СИН НА СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО/ автор: Протойерей Алексей Яковчук/ брой 106 май 2018