Иван Аксаков и руско-българските отношения…

Протойерей Алексей Яковчук

превод: Литературен свят

Русия и България. Тези две страни са тясно свързани: и с православната вяра, и с общността на историческия език, и с много друго. Но на мен ми се иска днес да си спомним за един син на нашия народ, който със съдбата си свързал Русия и България. Това е Иван Сергеевич Аксаков - верен син на своето Отечество, истински патриот и задълбочен мислител - славянофил. Темата ми е близка и затова, че служа в Михайло-Архангелския храм на град Белебей, а на 15 км от нашия град са разположени два села, които вече почти са се слели: село Аксаково, носещо името на известния руски писател, и село Надеждино (бивше Кураедово), където е старинния храм «Св. Дмитрий Солунски».

В село Надеждино е роден през есента на 1823 г. един от лидерите на славянофилското движение Иван Аксаков. Роден е в литературно патриархално семейство. Баща му - Сергей Тимофеевич Аксаков - е известен писател, написал не само знаменитата приказка вший «Аленото цвете», но и талантлив описател на руския бит, природа, лов и риболов; и баща, възпитал децата си в любов към Отечеството и руската история.

Един от синовете на Сергей Аксаков, Григорий, станал уфимски губернатор. Дъщеря му Олга е основателка на първата в Русия лечебница с кумис.

Иван Сергеевич Аксаков в началото на кариерата си бил чиновник в министерството на вътрешните работи. Обявявал се срещу формализма, закостенялостта, рушветчийството. Държавната служба Иван съвместявал с литературните си занимания: пишел стихове, проза, дори създал романа «Беглец». Но в края на краищата пред него застанал изборът: или службата, или литературното творчество. Иван Аксаков избира литература. За него била необходима възможността свободно да изразява убежденията си.

През Кримската война Иван влязъл в опълчението - Серпуховската дружина. С опълчението той стигнал до Бесарабия. Аксаков бил касиер на дружината и колкото можел се борел със злоупотребите и кражбите.

В 1859 г. умира горещо обичаният му баща - С. Т. Аксаков, а в 1860 г. - брат му Константин, когото Иван отвежда за лечение зад граница. В чужбина Аксаков младши се запознава с изтъкнати политически и литературни деятели на западното и южното славянство.

Иван се върнал в Русия в предреформено време и с цялата си енергия се заел с политическа и литературна дейност. Той станал издател и редактор на вестник «Ден», на страниците на която се повдигали въпроси за реформите в славянството, включително и полския въпрос. «Ден» имал около четири хиляди абонати, това било извънредно много за онова време. Успехът бил свързан с публицистичния талант на Иван Аксаков. Създал си трайната слава на един от пророците и лидерите на славянофилството. Станал известен не само в Русия, но и в Европа. а името му се превърнало в политическо знаме.

През 1866 г. Иван Аксаков се оженил за дъщерята на Фьодор Тютчев Анна и първата година от брака си посветил изключително на семейството. А от 1867 започнал да издава ежедневния вестник «Москва». За времето на съществуването му вестникът бил спиран неведнъж, а за критиката на порядките в Прибалтийския край Иван Аксаков бил лишен от правото да издава какъвто и да е вестник за цели 12 години.

От това време неговата дейност се съсредоточава върху работа в Московския славянски клуб. Иван Аксаков става изразител на славянските симпатии в руското общество.

Аксаков - младши много помагал на славянските народи. През 70-те години на XIX век, когато Сърбия и Черна гора водели война за своята независимост, Иван Сергеевич помагал да се събират средства за сръбската армия, организирал заем на сръбското правителство, участвал в изпращането на доброволци.

Но тази дейност изцяло завладяла Аксаков по време на руско-турската война 1877 - 1878 г., за освобождението на България. Той извършил огромна работа по оказването на помощ на българските дружини. Опирайки се на търговското съсловие, организирал събиране на пари. Дори казвали, че славянското движение е получило своя Минин.

Българите ласкаво наричали своите опълченци «децата на Аксаков». Тяхната военна униформа също била създадена по ескизи на Иван Сергеевич. Аксаков-младши даже наричали един от претендентите на българския престол.

След победоносната война бил сключен Сан-Стефанския договор. България фактически придобила независимост.

Но под натиска на западните държави, Русия била принудена да подпише Берлинския договор, според който България била разделена на две части, едната от които юридически оставала под властта на Турция.

Иван Аксаков не можел да се примири с това. И с цялата сила на ораторския си талант, той започнал да критикува този несправедлив мир. Аксаков не разбирал как победителите са станали победени, как може да бъдат предадени плодовете на победата, за която са платени толкова човешки животи.

Той се обръщал към царя, молил го да не подписва този договор. Но Аксаков не бил чут, победили други политически сили. Политикът и писателят бил обвинен в панславизъм и за два години получил забрана да живее в столицата.

Политическите опоненти на Аксаков го смятали за лош политик, живеещ с илюзиите за славянско братство. Но и те с уважение се отнасяли към него, като към забележителен човек. Аксаков притежавал прекрасни личностни качества. Бил честен, мъдър, енергичен човек, добър организатор, много умеещ и разбиращ. През целия си живот се борил с формализма, защото той убива всичко живо.

Външната политика на Русия по отношение на България не била успешна. Получавайки Българското княжество под свое управление, Русия, фактически изгубила влияние върху българските дела. Свързана по силата на обстоятелствата с Австрия, Русия благосклонно се отнесла към обявяването на война на България от Сърбия. Въпреки очакванията, Сърбия в тази кръвопролитна война била разгромена и се осъществило обединението на България.

В резултат, в двете световни войни България, стремяща се да си върне изгубените територии, заставала на страната на противниците на Русия. Това било трагична грешка за двете страни.

А Иван Аксаков? Той и по този въпрос заел особена позиция. Аксаков - младши приветствал обединението на България, па макар и по такъв път. Та нали и Русия се стремяла към обединението на България, подписвайки Сан-Стефанския договор, а после предала позициите си. Иван Аксаков го натъжавало друго. Той виждал, че българите и сърбите, нашите славянски братя, се опитват да копират западни форми на живот - парламент, партии, вестници, че се стремят към отхвърлянето на християнството, патриархалността. Иван Сергеевич Аксаков продължил да издава вестник - «Русь», бичувал либералите, отстоявал консервативни възгледи, вярвал в самодържавието. Починал от сърдечно заболяване и е един от малкото миряни, погребани в Троице-Сергиевата Лавра. На погребението му присъствали не по-малко от сто хиляди души.

И България, въпреки историческите противоречия, не забравила своя защитник. Много места в страната са кръстени на него. Летището на Варна се намира в община Аксаково, има гимназия на негово име, а в София - улица «Иван Аксаков».

А у нас, в Башкирия, беше създаден Аксаковски фонд, ръководен от писателя Михаил Чванов. Фондът извършва огромна работа по възстановяването на местата, свързани със семейство Аксакови, по запазването на богатото културно наследство на този род.

По инициатива на този фонд е учредена Общоруска литературна награда на името на С. Т. Аксаков. В родното село на Иван Аксаков Надеждино е създаден историко-културен център, заснет е документалният филм «Иван Аксаков и България».

В с. Надеждино в последната събота на септември се провеждат традиционните Аксаковски дни, на които се събират писатели, деятели на културата, военни.

В Дмитриевския храм в село Надеждино се отслужва панихида за членовете на семейство Аксакови. А железопътната гара и едноименното село, което почти се е съединило с Надеждино, също се наричат Аксаково.

Името на Иван Аксаков не е толкова прославено, като името на неговия баща. Струва ми се, че той е незаслужено забравен от нашия народ.

Стремежът му да обедини и укрепи славянския свят е актуален и днес, особено в последно време, когато западните страни водят невидима война срещу Русия нейните братя в Донбас, Украйна, в Сърбия, България, опитвайки се да разделят братските народи.

Затова трябва да се прави всичко възможно да се запазват и укрепват топлите приятелски отношения между славянските народи, да се противостои на опитите за пренаписване на историята, не трябва да се позволява на политиците да скарат братските народи.

със съкращения

——————————

Русская народная линия, 30.04.2018 г.