Никола Бобчев

За Ив. С. Аксаков, макар един от най-популярните у нас руски публицисти и общественици (особено всред по-старата генерация на интелигенцията ни, преживяла съзнателно Освободителната война), принесъл неоценими заслуги на българщината, - у нас малко е писано и още по-малко е направено за увековечаване спомена за него.

За Аксакова, тоя велик благодетел на българския народ, напомня на гражданите на българската столица една от по-главните софийски улици, която носи неговото скъпо за нас име.

Но колцина са, от всекидневните минувачи по тази улица, или дори от ония, които имат къщи или живеят на нея, що знаят кой е този Аксаков и за какви добрини, направени на българския народ, са се сетили на времето добри и признателни българи да нарекат една от столичните улици на негово име.

Втори подобен факт, който свидетелствува за такава признателност, е наименованието Аксаково - едно от провинциалните учебни заведения.

Покойният д-р Д. Молотов беше имал благородната идея да остави на разпореждане на Българското книжовно дружество една ума от 2 000 лева, за да се даде като награда - Аксаковска премия - за най-доброто представено съчинение върху възпитанието на българите в Русия от 1835-1880. Тази „Аксаковска премия” се обявява години наред, без да се намери охотник да напише исканото съчинение!!…

*

До каква степен името на Аксакова беше популярно в България, красноречиво говори фактът, че след Освободителната война беше по едно време дори изпъкнала кандидатурата му за български княз. При все това, за него твърде малко е писано в нашия печат.

Ако се не лъжем, една от първите статии за него на български бе поместена в първата година на „Всемирна илюстрация”, издавана в началото на 80-те г. от покойния Янко Ковачев.

Прекрасен „Спомен за Ив. С. Аксакова”, по случай смъртта му (януари 1886 г.), написа М. Дринов в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество” (кн. 19-20, стр. 1-15). Тази статия на знаменития български учен историк се чете особено сега с най-жив интерес - тя сякаш, че е писана да послужи като план или програма за едно българско съчинение върху незабравимия и многозаслужил на българите руски славянофил.

Тепърва след 25 г. г-н Илия С. Бобчев пише обстоятелна студийка за Аксакова в „Славянски глас” (год. 1911, кн. 3 и 4), в която се дава кратък очерк на живота му, излагат се славянофилските му идеи и се изтъкват заслугите му към славянството и България.

В същата 1911 г. г-н Ил. С. Бобчев обнародва в „Илюстрация светлина”, редактирано от г-н Юрдан Михайлов, кратка биография на Аксакова с лика му.

И най-сетне, по случай 35-годишнината от смъртта на Аксакова, г-н Владимир Везенков напечата в „Славянски глас” (кн. 5-6, г. 14), късичка характеристика за Аксакова като славянофил.

В Енциклопедическия речник от Л. Касъров, който е едно добро помагало от рода си на български език, за чудо, намираме по две думици за бащата (Сергей Тимофеевич) и за брата (Константин Сергеевич) на Ив. С. Аксакова, а за самия него - ни думица. Между това, за Алберт - „съпруг на английската царица Виктория” - цели 14 реда!

Найден Геров е бил добре запознат с Аксаковци, което знаем както от „Архивата” му, кн. 2 (чети особено писмо бр. 2258), тъй и от някои споменувания на самия Аксаков. Обаче писма от Аксакова до Герова, и обратно, не намираме в архивата на Н. Геров.

Прочее, починът на Славянското дружество в България, да се почете 100-годишнината от рождението на Аксакова, както и тържественото събрание, което уреди за тази цел Дружеството на 23 миналия месец декември в „Славянска Беседа”, беше преди всичко един дълг на чест, както за самото дружество, така и за българското общество изобщо.

Също такъв дълг за това последното е да направи нещо по-достойно и осезателно за увековечаване паметта на славния руски публицист и голям славянофил и българолюбец - Ив. С. Аксаков, ему же слава, чест и вечная памет.

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 17, кн. 4, 1923 г.