Михай Вьорошмарти

превод: Тодор Харманджиев

Сините са обичливи,
то се знае - и красиви,
но на черните сластта
ми напомня за нощта -
дето влюбени си шъпнат,
обещават си и тръпнат.
С тях денят е нощ за мен
и нощта ми става ден.

Погледни ме, сладка дружке -
тъмноока теменужке,
с тоя поглед - само твой -
с черен блясък свети той,
в него - както в огледало,
виждам себе си - умряло
цвете на моминска гръд -
има и щастлива смърт!