Феликс Иванович Чуев (4.04.1941 - 2.04.1999) е руски поет, прозаик и публицист. Съветски и руски патриот, комунист. Роден в град Свободен, Амурска област в семейството на военен летец - участник във Великата Отечествена война. Баща му умира от фронтовите си рани през 1954 г. С. г. умира и майка му. Завършва Московския институт по енергетика (1964) и Висшите литературни курсове (1971). Живял в Москва, работил в авиационната промишленост. Печата от 1956 г., издава първата си книга „Роден през 41-ва” (1960) с предговор от Ярослав Смеляков. Член на Съюза на писателите от 1960 г. Изключен от Съюза на писателите (1961) за стихотворението си „Зачем срубили памятники Сталину”, впоследствие възстановен. През 1967 г. във Вьошенская получава категоричната подкрепа на Шолохов за просталинските си стихове. Член на КПСС от 1970. Издава поетичните книги: „Червени асове” (1966), „Ясно слънчице” (1970), „Соколова песен на крила” (1970), „Отечество” (1972), „Пилотка” (1973), „Завои” (1976), „Петото венчелистче” (1977), „Право дело” (1980), „Избрано” (1984), „Награда” (1985), „Онова, което се сбъдва” (1987), „Крилатата книга” (1987), „Отражение” (1988), „Руски пламък” (1990), „Барут” (1991). Автор на документално-биографичните и публицистични книги „Сто и четиридесет беседи с Молотов” (1991, издадена на бълг. ез.), „Молотов” (1999, 2002),, „Така каза Каганович” (1992), „Не «списъчният» маршал” (1995), „Войници на империята” (1998), „Каганович. Шепилов” (2001), „Проклетите войници. Предателите на страната на III райх” (2004). Автор на документално-художествени повести за големия учен, основоположник на теорията за въздушно-реактивния двигател Борис Сергеевич Стечкин (1978) и изтъкнатия авиационен конструктор Сергей Владимирович Илюшин (1997, 2010). Открит и непосредствен човек, Чуев дружи с главния маршал от авиацията Голованов, често се среща с В. Молотов, с легендарните летци Громов и Байдуков, познава се с Михаил Шолохов и Юрий Гагарин. Очерците му за Голованов, Громов, Рокосовски, Байдуков и други изтъкнати патриоти на Русия се ползват с неизменна популярност сред читателите. Чувството на гордост от великата държава, преклонението пред Й. В. Сталин преминава през цялото му творчество. Чуев членува в патриотичното литературно обединение „Радонежци”, заселва се в селището на „радонецжи” Семхоз край Сергиев Посад и става един от най-активните му представители. Най-добрите му произведения, вкл. „140 беседи с В. М. Молотов”, и книгите му за Стечкин и Илюшин, са написани в Семхоз. Много от стиховете му са превърнати в песни, музиката е на Владимир Шаински, Анатолий Зубков, Павел Райгородски, Александър Шемряков, Михаил Чуев (братовчед на поета) и др. Герой на социалистическия труд. Лауреат на Държавна награда на Русия, награда на Ленинския комсомол (1987) и др. Член на ЦК на КПРФ от 1997 г. Погребан в Москва в Троекуровското гробище. На български език по времето на социализма негови стихове са превеждани от П. Симов, П. Цолова, Г. Константинов, Й. Янков, Ал. Костов, Хр. Черняев, Благой Димитров и др.

Публикации:

Поезия:

СРЕЩА/ превод: Надя Попова/ брой 41 юни 2012

ОПАСНО/ превод: Георги Константинов/ брой 53 юли 2013

В ПАМЕТ НА ВРЪСТНИКА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

РУСИТЕ ВЛИЗАТ В СОФИЯ/ превод: Христо Черняев/ брой 128 май 2020