Феликс Чуев

превод: Христо Черняев

И влизат в София бойците…
С цветя славянската страна
ги среща и с любов в очите,
тъй както в стари времена.

Гърми „Интернационалът”.
Възправя Витоша снага.
И внукът - и голям, и малък -
за Шипка спомня си сега.

Със тежка танкова верига
епохата напред върви.
Толбухин - виж - без бой пристига
и хиляди ръце лови.

Би ли могла да стреля пушка
в земята с огнен флаг развян,
где с обич казва се „братушка”
и шепне се „дядо Иван”!

Где искрено ми повериха,
като на брат, като на свой,
че бди над тях с усмивка тиха
Альоша - вечен часовой…

До късно, цъфнат ли звездите
по дългия небесен ствол,
посреща София бойците
с прегръдка и със хляб и сол.