Георг Хайм

превод: Кръстьо Станишев

Над океана като огнен дъжд
връхлита черна скръб. С вълни нахлува
и гневно черните платна надува
и ги развява вятърът могъщ.

Полита птица. Дългите пера
като коси се веят над очите,
на водните пространства тъмнините
с крила огромни птицата събра.

Той плава покрай Жълтото море…
Там корабите дракони люлеят
и фойерверки във небето греят,
и край пагоди барабан реве.

А маските на мъртва вечност пак
със празнота лицето замразява,
той като прах през времето минава,
сух лес подир пожар, покрит от мрак.

Годините челото му браздят,
дърво е то със клони остарели.
И огън във нощта - косите бели
над двете слепоочия висят.

Моряците над тежките весла -
заспали слепи мумии - не трепват,
ръцете им със борда гнил се слепват
като възчерни корени в мъгла.

А плитката моряшка в мрака ням
развява се изпод барета сива,
от вратовете яки мълчаливо
виси все още талисман голям.

Отеква призив, но не чуват те,
в ушите им мъх есенен израства,
танцува зеленикав и проблясва
над мъртвото повехнало лице.