Аргирис Ефталйотис

превод: Димитър Василев

Лети, совалко моя, с тънка свила намотана,
за милия ми до Великден изтъчи премяна -
         трака стана като в сън,
         милият ме чака вън.

От сълзи кърпичката му съвсем изгни в чужбина.
Какви моми го искат, той по мен тъжи, проклина.
        Трака-трака вън на двора,
        млад сокол лети в простора.

Ще стана пъстър вътък аз, той - моята основа,
ще се втъче в платното, няма да лети отново.
         Трака - иде нежно-мило
         за целувка и венчило.

Лети, совалко бърза, удряй бърдото ми златно,
да станат тия пости - денонощие приятно.
         Трака стана като в сън,
         милият ме чака вън.