МОРЕТО
превод: Григор Ленков
То нещо свое вечно си шепти,
но изведнъж могъщо се издува
и в хилядите пещери нахлува,
и дълго там ревът му див кънти.
Но често то е кротко, с часове
не буди то черупчиците бели,
заспали там, откакто са вилнели
отвързаните морски ветрове.
Ти, който имаш плачещи очи,
лекувай ги с простора на морето!
Ти, чийто слух от празен шум бучи,
от дребни свади и от сляп раздор -
седни край тези пещери, додето
наядите не ти запеят в хор.
