НАРОДЪТ
превод: Димо Боляров
НАРОДЪТ
С една ръка е хванал рало,
а с друга стиска меч със стръв -
народът ни добър и беден
така, до своя час последен,
ще лее пот и кръв.
Защо ли свойта пот пролива?
За хляб и дрехи ли?… Нима
без неговата мъжка сила
не би ги и сама родила
тя, майката-земя?
Щом дойде враг, кръвта си лее!
Защо народът тръгва в бой?
Нима за своята родина? -
Но тя е там, где право има,
а е безправен той!
Пеща, юли - август 1846
ЦВЕТЯТА БОЛЕДУВАТ…
Цветята боледуват
и мъчи ги тъга,
не е далеч смъртта им,
че есен е сега.
И като бели власи
от старческа глава
листата жълти капят,
подухнати едва.
Напразно се оглеждам
и диря с поглед аз,
в далечините няма
зелен и кичест храст.
Ах, има, аз забравих…
Душа, това си ти
и есента не може
да ти напакости.
На теб ще бъде вечен
зеленият покров -
с дъха си ще го сгрява
щастливата любов.
Колто, 26 октомври - 5 ноември 1846
