Феликс Арвер

превод: Пенчо Симов

***

Духът ми има тайна, животът ми - загадка:
една любов безкрайна, за миг родена в мен.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка -
любимата не знае защо мълча смутен.

Не вижда тя, че страдам, макар че всеки ден
прозира самотата изпод речта ми гладка;
съдбата ми злочеста за тоя свят е рядка -
не моля аз за нищо, от всичко съм лишен.

А тя макар че нежност във дар от бога има,
разсеяно минава съвсем недостижима
за моите стаени, сподавени слова.

Дори и тези строфи когато препрочита,
„Коя жена е тая?” - в почуда ще запита,
ала отново няма да разбере това.

—————————–

***

Mon еme a son secret, ma vie a son mystеre
Un amour еternel en un moment conеu :
Le mal est sans espoir, aussi j’ai dе le taire,
Et celle qui l’a fait n’en a jamais rien su.

Hеlas! j’aurai passе prеs d’elle inaperеu,
Toujours е ses cеtеs et pourtant solitaire е
Et j’aurai jusqu’au bout fait mon temps sur la terre,
N’osant rien demander et n’ayant rien reеu.

Pour elle, quoique Dieu l’ait faite douce et tendre,
Elle suit son chemin, distraite et sans entendre
Ce murmure d’amour еlevе sur ses pas.

A l’aust;re devoir pieusement fidеle,
Elle dira, lisant ces vers tout remplis d’elle :
“Quelle est donc cette femme ? Et ne comprendra pas!”