ПЕЙ, СЛАВЕЙЧЕНЦЕ, ПЕЙ…
превод от полски: Дора Габе
***
Пей, славейченце, пей,
додето слънце грее,
додето вихрен вятър
гнездото ти завее.
И аз гнездо си имах
в чаровен край далеко,
и аз сред щасте пеях,
и аз бях птичка лека…
И скърши ми гнездото
дъхът на бурна хала,
сега стоя самотен
с душа осиротяла…
Гласът ми чезне глухо,
кому сега да пея…
- Пей, славейченце, пей,
додето слънце грее!
ДО ГОРАТА
В зори ли гледам, гледам ли вечер
от хълма - там пред мене
небето грее, и сякаш плува,
в зари окървавено.
Там лъч избликва, денят там гасне
зад дънери и клони
и нещо шепне, плаче и стене
и някой нещо гони.
Вода се плиска модра и свежа,
от птички глъч и врява,
а към водата тихичко елен
през храсти приближава.
Тръба изсвири - ехо се носи,
шум, изстрел… и замира,
трепва елена, рога издига,
заслушва се и спира.
Тихо… замряха и шум и ехо
и сетний отглас слаб, и
само лазура свеж се усмихва,
в листата слънце капи…
***
В гърдите си аз нося гроб
безимен и печален,
и не лежи във него труп
във накит погребален.
Не го притискат буци пръст,
ни звън се носи бавен,
и няма камък, нито кръст
над гроба изоставен.
Едничък само лъч трепти,
що някога ме грея
и тихо пулса ми тупти
и моя сън люлее.
